Това на практика означава, че за една година изяжда повече от собственото си тегло в захар. OMG, нали?
И да, в България изглеждаме по-добре на фона на тези числа – консумираме около 36–40 кг захар годишно, но това отново е много над здравословната норма.
Изследователи от Нюкасъл препоръчват да не приемаме повече от 30 г захар на ден,
което прави около десетина килограма годишно.
Прекомерната употреба на захар се превръща във все по-сериозен проблем в световен мащаб. Тя е свързана с редица смъртоносни, но предотвратими заболявания – диабет, затлъстяване, сърдечно-съдови болести. Ясно е, че трябва да променим хранителните си навици. Но как и къде в цялата тази картина се вписва медът? Да, и медът, и захарта са подсладители. Но общото между тях горе-долу свършва дотук. Нека ви разкажа какво знам за начина им на производство – на суровия мед и на захарта.
Как се прави захарта, която познаваме днес
В древни времена захарната тръстика се е събирала и смилала до полу-кристализирана лепкава паста. Наричали са я „захар“ и се е смятало, че има мощни лечебни свойства. Арабите са я оприличавали на „тръстиката, която дава мед без пчели“.
Днес обаче това, което наричаме рафинирана бяла захар, е доста далеч от тази първоначална форма.
Ето накратко как се прави захарта, която най-вероятно стои в буркана горе в шкафа ви:
- Жътва и транспортиране: Култивираните стъбла от захарна тръстика се жънат от машини и се транспортират до мелниците за преработка.
- Почистване: Разтоварват се, преминават по дълги ленти, измиват се с вода и се разбъркват.
- Извличане на сок: Стъблата се раздробяват от огромни валяци, за да се извлече сокът. В този момент той е тъмнозелен. Да, онзи бял кристален пакет всъщност започва като зелена течност.
- Избистряне с вар: Сокът се смесва с разтвор от калциев хидроксид (вар), за да се избистри, да се неутрализира киселинността и да се премахнат примесите. Процесът се нарича дефекация и трае около 6 часа. Цветът се променя в жълт.
- Изпаряване: Избистреният сок се вари в огромни съдове (изпарители), докато по-голямата част от водата се отстрани. Съдържанието на захар в сока се повишава от около 15% на около 60%.
- Кристализация и центрофугиране:
Следва нов процес! Работници наливат в сгъстения сироп суспензия от алкохол и микроскопични кристали захароза. Сместа се разбърква, отново се вари и бавно се охлажда, за да се насърчи кристализацията. След това сиропът се отделя от захарните кристали чрез разбиване в центрофуга
при свръхвисоки скорости. - Меласа и бяла захар: Отделеният сироп, който съдържа хранителните вещества, става меласа, а суровите гранулирани кристали се избелват, изсушават при високи температури и се опаковат като добре познатата ни чиста и неподправена бяла захар. Хъх!
Резултатът? Продукт, преминал през толкова много стъпки на рафиниране, че трудно можем да го наречем „истинска храна“. Пускам ви едно видео, за да си визуализирате всичко, което написах по-горе относно шикерЯ :)
Според мен, съвременните методи на рафиниране, с цел създаване на чиста, бяла захар, са отведени до крайност, и то толкова много, че захарта просто не е истинска храна. В същото време нашият сладур – истински, чист, неподправен, продукт на природата и пчелите, идващ направо от кошера, продължава да върши много хубави неща. Да, това е суровият пчелен мед! Пчелите го правят в продължение на милиони години. И мисля, че те напълно знаят какво правят :)
Проучване, публикувано през 2017г., стига до извода, че суровият мед има силно изразени антибиотични, антивирусни и антиоксидантни свойства. Други изследвания говорят за това, че меда е в пъти по-добър и по-полезен, като природна захар, и спомага за балансиране на нивата на инсулина при тези с инсулинова чувствителност, диабет и други метаболитни нарушения. Той също така е богат на витамини, както и полезни ензими, които подпомагат храносмилането и производството на енергия.
И накрая, медът е дори леко по-сладък от захарта от тръстика на вкус, така че можете да използвате по-малко от него, приготвяйки здравословни хлябове, сладки, сироп от бъз, и какво ли още не :)
GHoney съветва: Забравете захарта! Суровият мед е естествен, здравословен, сладък и има много, много потенциал!
Процесът на производство на мед
Тук нещата са много, много различни.
Знаете, пчелите правят мед, като събират малки количества нектар от стотици различни цветя, обикновено в радиус до 3 – 5 км от кошера. Докато пренасят нектара обратно, те го смесват със специални ензими от жлезите си – основният е инвертаза. Той започва да разгражда сложните захари от нектара /захароза/ на по-прости /глюкоза и фруктоза.
При пристигане в кошера събирачката предава нектара на „приемачка“ – друга пчела. Това става уста в уста, като всяка приемачка добавя още ензими. Така започва „узряването“ на меда.
Към този момент нектарът съдържа около 70-80% вода, което е твърде много за стабилен мед. Затова пчелите: разстилат нектара в тънък слой в килийките на питата и започват да вентилират кошера с крилата си. Те създават въздушен поток, който изпарява влагата. Постепенно водното съдържание пада до под 16-18% – прага, при който медът не ферментира.
Когато медът е напълно узрял, пчелите затварят килийката с тънко восъчно капаче. Това е знак за пчеларя, че медът е готов за добиване. Той може да центрофугира питите или да ги пресова. А някои пчелари използват меда и за създаване на натурална козметика. :)
В зависимост от начина на добиване, ние от GHoney предлагаме два вида мед:
- Центрофугиран мед
- Пресован мед
Защо суровият мед е по-добрата „захар“
Съвременните методи за рафиниране на захарта са доведени до такава крайност, че тя вече трудно може да бъде наречена пълноценна храна. За разлика от това, нашият сладур – суровият пчелен мед – е истински, чист, неподправен продукт на природата и пчелите, идващ направо от кошера.
Пчелите го правят от милиони години, и честно казано, мисля, че отлично знаят какво правят. :)
Проучвания показват, че суровият мед има силно изразени антибиотични, антивирусни и антиоксидантни свойства.
Други изследвания сочат, че медът е в пъти по-полезен от рафинираната захар като естествен подсладител, и може да подпомогне балансирането на нивата на инсулина при хора с инсулинова чувствителност, диабет и други метаболитни нарушения.
Медът е богат на ензими, които подпомагат храносмилането и производството на енергия, и е леко по-сладък на вкус от захарта, което означава,
че можете да използвате по-малко количество при направа на домашно приготвени хлебчета и сладкиши, сироп от бъз и други домашни напитки, различни десерти и закуски.
GHoney съветва: Забравете захарта!
Суровият мед е естествен, здравословен, сладък и има много, много потенциал!
Рецепта: Палачинка с маслено-портокалов сос, мед и куантро.
Необходими продукти за 1 порция (около 150 г)
- Брашно – 10 г
- Ванилия – на вкус
- Акациев мед GHoney – 15 г
- Краве масло – 25 г
- Прясно мляко – 20 мл
- Сол – г
- Яйце от „черна кокошка“ – 1 бр. :P
- Портокал – 150 г
- Портокалов ликьор (Куантро) – 10 мл
- Прясна мента – няколко листенца
Начин на приготвяне
- Приготвяне на палачинката:
Смесете брашното, ванилията, част от меда, част от маслото, млякото, солта и яйцето до гладко тесто.
Изпечете палачинката в загрят тиган. - Маслено-портокалов сос:
В същия тиган сложете останалия мед. Добавете сок от портокал и малко настъргана портокалова кора. Оставете да се загрее и сгъсти, докато се получи еднородна смес. Добавете портокаловия ликьор и останалото масло. Веднага сложете палачинката в тигана за кратко, за да се „напие“ и овкуси. - Сервиране:
Извадете палачинката, прегънете я на четири в чинията, полейте с останалия сос, аранжирайте с 2–3 филенца портокал и листенца прясна мента. - Бонус стъпка:
Умножете съставките по толкова, колкото палачинки мислите, че можете да изядете. :)
ВКУСНО!
П.С. С такава рецепта, по всяко време може да е закуска ;)
Ако ви харесва статията, споделете я :)
Всяко неразрешено копиране на текст или изображения от този сайт се счита за нарушение на авторски права и ще бъде преследвано по законов ред.
Оставете коментар