Защо точно синьо, а не виолетово?

Здравейте и добро неделно утро.
Радвам се, че сте тук – в  блога на GHoney.
Когато махнах щората от прозореца тази сутрин, гледката навън предизвика в мен няколко въпроса, един от които беше “Защо пък точно синьо, а не виолетово например?”.
Ставаше дума за небето.
Балкана отзад не се виждаше, беше забулен в мрачна, черна мъгла. А небето над Казанлък – в синьо. Онова светло синьо, с тук-там бели четки, наречени облачета. Вероятно беше за кратко, но достатъчно дълго, за да пробуди в мен въпроси.
Я ми кажете, как си представяте перфектния пчелин? Не е ли оформен с прави, изпънати като войници редове с кошери, току що окосена зелена трева, и бели акации зад кошерите …като щит за ветрове? Погледнете още в дълбочина с мен. Какво има зад акациите, ако погледнем в небето? Точно така, има чисто, синьо небе с малки, пухкави бели облачета. За цвят. ОМГ …някои ще кажат сега “а откога бялото стана цвят?” Разбира се, че е! – ще ви отговоря. Дори е и един от любимите ми! Нищо, че е толкова рядко, дори трудно мога да кажа, да намерим принтер, който да печата бяло, за да завършим с него етикетите за новия продукт на GHoney, с който дай Боже ще посрещнем празниците.
Нооооооооо …мислете за това после! 🙂
Нека сега се върнем на основния акцент в днешните разпилени ноти. Защо синьо? Защо небето е синьо? Бас ловя, че повечето от нас не са се замисляли. Хайде! Залагам буркан акациев мед! Че и на промоция! Ауууууу 🙂

Защо небето е синьо?

Представете си, че вашето дете, ей така, както си вървите по онази поляна на снимката в Стара планина, изведнъж ви шокира с един супер /не/обикновен въпрос:
– Добре де, ама защо небето е синьо? Кой го е нарисувал такова? 🙂
Може би това е често срещан въпрос, задаван от децата. И ако трябва с две думи да обобщим, простичкият отговор е, че синята светлина е разпръсната от нашата атмосфера повече от червената. И от тук идва и синьото небе.
Но детето-водолей няма как да се задоволи с този отговор и продължава …
– Това е съвършено вярно, но тогава защо не виждаме виолетово небе например?
– Защото синьото небе, което наблюдаваме, зависи от два фактора – помисляме си – как слънчевата светлина взаимодейства със атмосферата на Земята и как очите ни възприемат тази светлина.
Но кааааак, как да обясним това на детето? Атмосферииии, слънчеви светлиниии:)
Може би бих направил следният опит за отговор:
– Представи си океан. Добре де, море. Бургас. Пак става. 🙂
През моретата и океаните преминава енергия. Енергии! Големи енергии, които образуват вълни. Понякога те са по-малки, а понякога – мнооооооого големи. Обръщат кораби и променят светове. Светлинната енергия също се движи на вълни. Някои светлини пътуват с къси /накъсани/ вълни, други светлини са с дъъъъълги, провлачени, мързеливи вълни.
Вадя лист и визуализирам следното: /С моливи/.

Въпросите обаче не спират, и някак си ни се приисква в този момент да сме гугъл:
– Добрееее, но ..червено, оранжево, жълто …синьоооо, ами къде е лилавото? Аз съм виждала в дъгата и лилаво.
Вашето дете-водолей е право!
Синята светлина е разсеяна повече от червената или зелената, но виолетовата светлина има още по-къса дължина на вълната, и би стояла най-отдолу, така че виолетовата трябва да бъде разпръсната повече от синята. Не трябва ли небето да изглежда виолетово или поне виолетово-синьо?
Оказва се, драги, че нашето небе е виолетово, но изглежда синьо, поради начина, по който очите ни работят.

Освен слънцето, другия виновник за това, как виждаме цветовете, са очите ни!

А очите на пчелите?
Как те виждат цветовете? Дали е така, както ги виждаме ние? Дали небето е пак синьо, а тревата – зелена? А дали знаят, кацайки по цветовете на цветята, че цветния прашец, който ще донесат в кошера е жълт? Или оранжев? Или лилав? Помните ли лятото …имаше момент, в който пчелите носеха лилави топченца прашец? И беше супеееееер!
Медоносните пчели, както и човеците, имат две очи!
Момент. Който е чел блогът на GHoney по-съсредоточено, ще си спомни, че имаше статия, в която говорихме за това, че пчелите всъщност имат 5 очи. Да, така е. Но две от тях /основните/ са “сложни” очи, макар и с тях пчелите да не виждат толкова добре, колкото човешките. Значи нашите са по-сложни? Вероятно 🙂
Пчелите са с по-добре развито цветно зрение, отколкото при другите насекоми. Така, че, те са способни да разграничават следните цветове: син, жълт, оранжев, зелен, бял. И внимание!!! Пчелите не разпознават червения цвят! Лелеееее. А залезите? А червената ябълка …първата, греховно-вкусната? А динятааааа?
Може би това пък не е чак толкова зле, защото не познават Кока-Колата.
Може би затова и няма червени кошери 🙂
Не, че няма де, ама пчелите не ги виждат червени. Виж, друг е въпросът за онези розови кошери в Розовата долина на България. Тях със сигурност, пчелите ги виждат! Знам, защото изглеждаха щастливи. Дори най-щастливите пчели на света!

Може би сега вече си обяснявате, защо повечето от кошерите на пчелина на GHoney са боядисани в синьо, жълто и бяло, нали? Защото пчелите ги разпознават отлично, защото си пасват като дизайн с чистото, синьо небе в представите ми, и не са зелени, защото обичам да подържам тревата на пчелина свежа, и вечно зелена. И представете си, ако имаше и зелени кошери … Пчелите може да се объркат и да пуснат половината топченца с прашец на тревата, вместо в къщи :)Разбира се, че не. Шегувам се.
Пчелите са съвършени!
Водолеите също! Добре де, почти колкото пчелите! 😉 😛

П.С. Заглавната снимка с лястовичките не е от днес. Макар, че небето сутринта беше почти толкова синьо, А дали в Панагюрище е било същото? Не знам … Но лястовичките са снимани там.

Споделете статията, ако ви харесва. Или, ако сте от Панагюрище. Или, ако познавате поне един водолей! При двама е просто задължително! 🙂