“Пчелите от петте кошера на Бъкингам бяха информирани за смяната на владетеля от кралския пчелар Джон Чапъл – традиция, която датира от векове.” – пише UK Daily News.

През изминалата седмица целия свят научи за смъртта на Кралица Елизабет Втора – държавен глава на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и на кралствата от Общността на нациите. Тя бе най-дълго управлявалият британски монарх и лидер на нацията от седем десетилетия – от 6 февруари 1952 година. Уведомени са били и кралските пчели. Прочетете докрай… за мен беше интересно да разбера, че…

В градините на Бъкингамския дворец наистина има пет кошера. За тях се грижи Джон Чапъл – 79-годишният официален пчелар на двореца.

В петък той изпълнява тъжна, но традиционна задача, датираща от векове.
На него се пада задължението да информира десетките хиляди пчели за смъртта на кралица Елизабет II.
Както съобщава Daily Mail, Чапъл пътува до Бъкингамския дворец и Кларънс Хаус, само че този път, за да изпълни своето противоположно на сладкото задължение, което е имал до сега. Той поставя черни панделки на кошерите, след което почуквайки по всеки един от тях, с приглушен тон повтаря: „Господарката е мъртва, но вие не си отивайте, новия господар ще бъде добър с вас.”

Чапъл заема поста си от 15 години и нарича работата си хоби. Той е вече пенсионер, но се надява, че „новият наемател на Бъкингамския дворец“ ще иска да продължи да отглежда пчели и че той ще запази позицията си. „Никога не се знае“ – казва той по отношение на стабилността в монархическата пчеларска практика.

Вековната традиция да се “казва на пчелите“ идва от суеверието, че ако пчелите не бъдат информирани за смъртта на господаря си, те ще спрат да произвеждат мед и дори ще избягат. Смята се, че обичаят има келтски корени и продължава да се предава чрез фолклора в Англия, Уелс, Ирландия, Швейцария, Холандия, Франция, Германия и части от Съединените щати. В келтската митология пчелите са смятани за пратеници между този свят и царството на духовете. Една история гласи, че когато е приет григорианският календар, пчелите не са били в крак с времето и са отказали да бръмчат на новата Коледа. /Пудинг със смокини без мед?!/ Американският поет от 19-ти век Джон Грийнлийф Уитиър бил толкова вдъхновен от това, че написва “Telling The Bees” през 1858.

“Grief Is the Price We Pay for Love”

“Пчелите от петте кошера на Бъкингам бяха информирани за смяната на владетеля от кралския пчелар Джон Чапъл – традиция, която датира от векове.” – пише UK Daily News.

През изминалата седмица целия свят научи за смъртта на Кралица Елизабет Втора – държавен глава на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и на кралствата от Общността на нациите. Тя бе най-дълго управлявалият британски монарх и лидер на нацията от седем десетилетия – от 6 февруари 1952 година. Уведомени са били и кралските пчели. Прочетете докрай… за мен беше интересно да разбера, че…

В градините на Бъкингамския дворец наистина има пет кошера. За тях се грижи Джон Чапъл – 79-годишният официален пчелар на двореца.

В петък той изпълнява тъжна, но традиционна задача, датираща от векове.
На него се пада задължението да информира десетките хиляди пчели за смъртта на кралица Елизабет II.
Както съобщава Daily Mail, Чапъл пътува до Бъкингамския дворец и Кларънс Хаус, само че този път, за да изпълни своето противоположно на сладкото задължение, което е имал до сега. Той поставя черни панделки на кошерите, след което почуквайки по всеки един от тях, с приглушен тон повтаря: „Господарката е мъртва, но вие не си отивайте, новия господар ще бъде добър с вас.”

Чапъл заема поста си от 15 години и нарича работата си хоби. Той е вече пенсионер, но се надява, че „новият наемател на Бъкингамския дворец“ ще иска да продължи да отглежда пчели и че той ще запази позицията си. „Никога не се знае“ – казва той по отношение на стабилността в монархическата пчеларска практика.

Вековната традиция да се “казва на пчелите“ идва от суеверието, че ако пчелите не бъдат информирани за смъртта на господаря си, те ще спрат да произвеждат мед и дори ще избягат. Смята се, че обичаят има келтски корени и продължава да се предава чрез фолклора в Англия, Уелс, Ирландия, Швейцария, Холандия, Франция, Германия и части от Съединените щати. В келтската митология пчелите са смятани за пратеници между този свят и царството на духовете. Една история гласи, че когато е приет григорианският календар, пчелите не са били в крак с времето и са отказали да бръмчат на новата Коледа. /Пудинг със смокини без мед?!/ Американският поет от 19-ти век Джон Грийнлийф Уитиър бил толкова вдъхновен от това, че написва “Telling The Bees” през 1858.

“Grief Is the Price We Pay for Love”