Неделно, за огъня…

Замисляли ли сте се, че истински приятните неща се отнасят по-скоро до атмосферата и преживяването, отколкото до конкретни предмети? Ето например, едно от нещата, които най-много обичам, е огънят. Често усещам, че това е моето “неизвестно в уравнението”.
Има ли огън, всичко е една идея по-добре. И понякога дори нямам нужда да разговарям с хората край огъня, които и да са те. Достатъчно ми е да слушам пращенето на дървата, и толкоз.
А какви неща стават щом огъня догори…
Една червена жарава, едно чудо…
да си издялка човек една пръчка,
че да обели кората в единия край,
че да подостри лекичко,
че да наниже 2-3 кубчета кашкавал
/тук съвсем умишлено спестявам какво друго може да наниже, защото имаме и приятели вегетарианци. Иначе можеше да напиша, че нанизва сланинка, но да речем, че не го направих 🤭/.
Та..
да си стопли човек кашкавал,
да си препече една филийка директно върху жарта…
пушек навсякъде,
махаш с ръце,
очите сълзят,
кихаш, кашляш, …
местиш се,
и накрая
хем хляба изгорял,
хем ръката те заболяла да държиш пръчката,
чат-пат и някоя пръска въглен паднал и изгорил обувката,
я обувката, я ръката, която държи пръчката…
И в същото време приемаш присърце всичките тези “несгоди”, че и на всичкото отгоре ти е хубаво, представяш ли си?
Представяте ли си?

Има и друго: Огъня размечтава. И сплотява. Много от семействата едно време са нямали нищо, но огнище и огън са имали.

П.С. На сина ми: Единственото “повече”, което желая за теб, е да имаш огнище и да си по-щастлив от мен. Когато пораснеш, направи си огнище и по-често пали огън!