обичаше слънцето плажа морето
обичаше да се изплъзва рано от палатката
да сяда на брега
да настръхва от утринната хлад
да диша с пълни гърди
да не му пука за разрошената коса
нито за кафето което днес нямаше да изпие в офиса от любимата си чаша
обичаше да съзерцава онзи миг в който
всичко сякаш започваше отначало
и то наистина започваше
с първите пръски злато отразили се по повърхността
днес в 7:06
там някъде
между сенките на магарешките бодли
през октомври

добро утро