Някъде бях чел, че най-тежкото на старостта НЕ били болките в кръста и коленете, нито пък загубата на либидо. А времето, времетоооо, …времето, което така бързо тече, че… ето… утре е Коледа, а след това се изтъркулил и Великден 🙂 И като теглим чертата, какво ни остава?
Не знам.
Oставяме обобщенията и по-сериозните размисли за после 🙂
На Коледа е смирено.
И топло, и вкусно.
Ухае на портокалови кори, мед и канела, печена тиква, орехи, къкрещ боб в глинения пръстен, sweet like honey, и още нещо ужасно, ужасно вкусно, което поръсваме с пудра захар! Мммммм

Не са ли дребните сладки един от най-ярките символи на Коледа?
А сещате ли се за такива, които приготвяме с мед? С пчелен мед?
Йоу-Йоу! Разбира се 🙂
И в този ред на мисли, защо  редакторите на кръстословици не включат в коледния си брой примерно следното: вертикално: “Дребни сладки с мед”, със седем букви. После веднага могат да засекат хоризонтално през третата буква: “Български бранд за пчелни суперхрани и козметика с мед” пак със седем букви. Ми така де. Папагалите “АРА” всички ги знаем вече до болка хахах 😀 😀 😀 Пък и би било супер тематично.

кръстословица джи хъни

Вероятно бих могъл да подскажа и още на колегите, но моя работа ли е, кажете? 😀 😀 😀

КОЛЕДА!

Времето, когато смесим ароматът на ванилия и канела, със сладостта на пчелен мед, две от трите съставни части на яйце от черна кокошка /разбирай жълтък и белтък/, иииии омесим с брашънце, шикер и малко водичка.
Край! Коледа е! И какво по-хубаво от това, да споделим празника с вкус, а ако можем и да оставим спомен …
Нека се разровим малко в историята на дребните сладки, преди да запретнем ръкави и сложим престилки …
Според кулинарни източници, меденките /както ги наричаме в България/ са всъщност гордост на германците. И не са просто сладки, а специален комплимент към топлата, следобедна напитка на някой аристократ. Тиии да видиш!
Захарта е била много скъпа, и само богатите са можели да се насладят на вкуса и. Какво остава за меда. А какво остава пък, ако GHoney – бранда на най-щастливите пчели на света е съществувал тогава? 🙂 Между другото, попаднах на статия от фермерски сайт, който си е позволил да открадне моята снимка от точно тази статия за щастливите пчели, и да си я пльосне за заглавна, което е добър комплимент за мен, но не и за хората, които го правят 🙂
Та, който е нямал захар и мед, е замествал с ароматни подправки и сушени плодове. И чаааааааак след години, меденките добиват формите, с които ги познаваме днес, като символи на Рождество Христово. Точно като нашите 🙂

Ами, нека започваме … Bzzzz ON 🙂

Запишете си рецептата:

1 яйце
100мл. мазнина /по избор/
100гр. захар /кафява или пудра/
като написах кафява захар се сетих за това 🙂
1ч.л. хл. сода
щипка ванилия
400гр. брашно
200гр. GHoneyyyyyy /”G” и “H” винаги с главни букви!/ 🙂
5гр. канела

Глазура /по избор/
1бр. белтък
200гр. пудра захар
чаена лъжичка сок от лимон

  1. Разбиваме яйцата, като започваме с белтъка и добавяме бавно жълтък. Яйцата не са студени!

2. Добавяме захарта и меда, и отново разбъркваме много старателно.

3. Пресяваме брашното. Два пъти! Заедно с канелата и содата го добавяме бавно, лъжичка по лъжичка към яйчената смес с меда. Това, което целим е лепкаво до средно твърдо тесто. Не бива да оставя следи по ръцете, да се отделя лесно от формичките /тук е собствена преценка на сладкаря/.

5. Печем! Предварително загрята на 180 градуса фурна, тавичка с кухненска хартия на дъното.
Потъмняха ли?
А размириса ли се навсякъде?
Добре. Значи е време … 🙂 🙂 🙂

В заключение:
Не, че всички трябва да обичаме Дядо Коледа, но защо ни хваща параноята, когато видим истински старец с истинска бяла брада, сини очи и нос като череша?
Невидимото в нас излагаме на показ, в опит да прикрием видимото.
ВЕСЕЛА КОЛЕДА! А догодина живот и здраве ще добавя към коледните снимки на GHoney задължително и меденки! Много, много вкусни меденки …