Здравейте.
По традиция на 1 ноември отбелязваме и празнуваме Деня на народните будители – книжовниците, борците за национално освобождение, съхранителите на духовните ценности при българите.
На днешния ден искам да ви разкажа една история…
Пуснете си музиката от линка по-долу. И не че има нещо общо с темата. Просто си го пуснете, докато четете нататък…

“Ако и угрозата на войната и последиците от нея да витаят още злокобно над нас, народното въодушевление, избухнало с буйна сила, укрепи вярата  в по-щастливи дни. Близкото минало, когато безогледна цензура диктуваше какво да се пише и не пише в списанието; когато нашата Централа изнемогваше от противокооперативните тежнения на авторитарната власт; когато, най-после, безумци, чрез обявяване на война на великите сили Англия и С.А.Щати и водене фалшива игра с могъщия Съветски съюз, допуснаха съсипване на имота ни, остана тъжен спомен.
Сега предстои да се гради наново, да се лекуват дълбоки рани, да се оздравява народната душа.”

Преди известно време положих доста усилия, за да убедя антиквар да ми продаде едно списание от 1944г.
Ще кажете, м…някакво си пчеларско списание, за какво ти е?
Честно казано, дори не знаех каква е темата на броя, нито за какво пише вътре.
Просто го исках. Да го наречем усещане! Исках да прочета как и за какво са мислили пчеларите на България… нявгаш.
И днес, когато пчеларите в България далеч не са на заслуженото си място според мен /а може би и с основание/, искам да ви пренапиша текста, който прочетох в списанието, което все пак успях да закупя. Коментарите оставям на вас.
Ще се опитам да спазя тежестта, макар, че написано в онази правописна форма преди реформата на българският език през 1945, звучи още по-достойно и завладяващо, но …

Списание ПЧЕЛА, октомври-ноември 1944г.

“Апел към пчеларите в България

Драги пчелари!

Известно Ви е, че нашата пчеларска кооперация /централа/ “Нектар”, основана през 1915 година, бе създадена от шепа идиалисти да служи за материалното и морално издигане на българските пчелари и за всестранното развитие на пчеларството в България. Като зърно посято в добра почва, “Нектар” се разрастна бързо в едно голямо кооперативно предприятие. Венецът дойде със сдобиването на собствен дом в София, на ул. “Парчевич” 42. Но стана нещастието през месец март тази година, когато при въздушно нападение избухливи и запалителни бомби унищожиха до основи нашата кооперативна сграда. Заедно със сградата пропаднаха големи части от мебелировката, машините и стоките.
Сега, когато краят на войната се очертава, налага се да помислим за възстановяване на загубеното. Възстановяването може да се извърши само с големи парични средства. Сигурно е, че новата Държава, която държи извънредно много на кооперативното дело, ще ни даде своята мощна подкрепа. Възможно е да се получи и застраховката, но главната помощ ще подирим помежду си.
Съсипаната предишна сграда бе двуетажна и паянтова. По плановете на гр. София ни се дава възможност да издигнем на същото място шестетажна желязо-бетонна постройка, само че без каквито и да е работилници. По това, което се е говорило в редица годишни събрания на “Нектар”, освен магазини, канцеларии и салони за събрания, желае се в няколко етажа да се развие пчеларски дом, където да отсядат всички пчелари, дошли от провинцията по работа в София. За работилниците /фабрика/ на пити и пчеларски уреди ще трябва да се закупи място и направят постройки някъде вън от града, край ж.п. и трамвайни гари.
За изграждане на новото здание “Пчеларски дом” и фабриката, ще трябват много повече средства, отколкото могат да се имат от държавната помощ и от застраховката. Пътят да се съберат бързо тези големи средства е само един – нашата кооперативна самопомощ! Ние не сме малко – над 50 000 души, най-отбрани хора в България, наричат себе си с гордост пчелари. Ако всеки от нас даде за поставената идеална цел – “Възстановяването на Нектар” – поне по 1000лв., ще могат да се съберат около 50 милиона лева, колкото се предполага, че ще са необходими по днешните цени на материалите и надниците, за изграждане на дома и фабриката. Цифрата изглежда едра, но отношението на парите лъже окото. Например 1000 лева значи 2 килограма мед! Кой пчелар не ще даде /стига да има изваден/ за установяване своя общ кошер “Нектар” – два килограма мед? Надници, заплати, цени на продукти, всичко борави с големи числа и филядата лева сега правят впечатление като стотях преди няколко години. От самосебе си се разбира, че който има желание и възможност, може да запише колкото иска големи суми. Колкото повече, толкова по-добре.
Записванията за тази акция ще стават по два начина:
1) Доброволна, безвъзвратна вноска във фонда “Възстановяване сградата и централана на “Нектар” и
2) Записване за дялов капитал при централа “Нектар”
Всеки пчелар е свободен да избере кой ще е начинът, но обезателно с най-малка вноска от 1000лв. Желателно е да бъдат застъпени и двата начина еднакво силно. Сумите да се пращат по пощенската чекова сметка на “Нектар” номер 549.
Всички дарители по възстановяването ще бъдат записани в специална Златна книга на “Нектар”, а на дарителите внесли най-големи суми, увеличените портрети ще красят канцелариите и салоните на бъдещата сграда. Така, споменът за тези добри приятели на пчеларството и на централа “Нектар”, ще се запази за вечни времена.
Записванията и вноските на сумите да почне веднага, за да може рано на пролет да се предприеме възстановяването!”

Текста завършва така:

Днес почитаме народните будители!
Честит празник!

П.С. Имате ли близък или познат пчелар? Моля, споделете му за тази статия!

Здравейте.
По традиция на 1 ноември отбелязваме и празнуваме Деня на народните будители – книжовниците, борците за национално освобождение, съхранителите на духовните ценности при българите.
На днешния ден искам да ви разкажа една история…
Пуснете си музиката от линка по-долу. И не че има нещо общо с темата. Просто си го пуснете, докато четете нататък…

Ако и угрозата на войната и последиците от нея да витаят още злокобно над нас, народното въодушевление, избухнало с буйна сила, укрепи вярата  в по-щастливи дни. Близкото минало, когато безогледна цензура диктуваше какво да се пише и не пише в списанието; когато нашата Централа изнемогваше от противокооперативните тежнения на авторитарната власт; когато, най-после, безумци, чрез обявяване на война на великите сили Англия и С.А.Щати и водене фалшива игра с могъщия Съветски съюз, допуснаха съсипване на имота ни, остана тъжен спомен.
Сега предстои да се гради наново, да се лекуват дълбоки рани, да се оздравява народната душа.”

Преди известно време положих доста усилия, за да убедя антиквар да ми продаде едно списание от 1944г.
Ще кажете, м…някакво си пчеларско списание, за какво ти е?
Честно казано, дори не знаех каква е темата на броя, нито за какво пише вътре.
Просто го исках. Да го наречем усещане! Исках да прочета как и за какво са мислили пчеларите на България… нявгаш.
И днес, когато пчеларите в България далеч не са на заслуженото си място според мен /а може би и с основание/, искам да ви пренапиша текста, който прочетох в списанието, което все пак успях да закупя. Коментарите оставям на вас.
Ще се опитам да спазя тежестта, макар, че написано в онази правописна форма преди реформата на българският език през 1945, звучи още по-достойно и завладяващо, но …

Списание ПЧЕЛА, октомври-ноември 1944г.

“Апел към пчеларите в България

Драги пчелари!

Известно Ви е, че нашата пчеларска кооперация /централа/ “Нектар”, основана през 1915 година, бе създадена от шепа идиалисти да служи за материалното и морално издигане на българските пчелари и за всестранното развитие на пчеларството в България. Като зърно посято в добра почва, “Нектар” се разрастна бързо в едно голямо кооперативно предприятие. Венецът дойде със сдобиването на собствен дом в София, на ул. “Парчевич” 42. Но стана нещастието през месец март тази година, когато при въздушно нападение избухливи и запалителни бомби унищожиха до основи нашата кооперативна сграда. Заедно със сградата пропаднаха големи части от мебелировката, машините и стоките.
Сега, когато краят на войната се очертава, налага се да помислим за възстановяване на загубеното. Възстановяването може да се извърши само с големи парични средства. Сигурно е, че новата Държава, която държи извънредно много на кооперативното дело, ще ни даде своята мощна подкрепа. Възможно е да се получи и застраховката, но главната помощ ще подирим помежду си.
Съсипаната предишна сграда бе двуетажна и паянтова. По плановете на гр. София ни се дава възможност да издигнем на същото място шестетажна желязо-бетонна постройка, само че без каквито и да е работилници. По това, което се е говорило в редица годишни събрания на “Нектар”, освен магазини, канцеларии и салони за събрания, желае се в няколко етажа да се развие пчеларски дом, където да отсядат всички пчелари, дошли от провинцията по работа в София. За работилниците /фабрика/ на пити и пчеларски уреди ще трябва да се закупи място и направят постройки някъде вън от града, край ж.п. и трамвайни гари.
За изграждане на новото здание “Пчеларски дом” и фабриката, ще трябват много повече средства, отколкото могат да се имат от държавната помощ и от застраховката. Пътят да се съберат бързо тези големи средства е само един – нашата кооперативна самопомощ! Ние не сме малко – над 50 000 души, най-отбрани хора в България, наричат себе си с гордост пчелари. Ако всеки от нас даде за поставената идеална цел – “Възстановяването на Нектар” – поне по 1000лв., ще могат да се съберат около 50 милиона лева, колкото се предполага, че ще са необходими по днешните цени на материалите и надниците, за изграждане на дома и фабриката. Цифрата изглежда едра, но отношението на парите лъже окото. Например 1000 лева значи 2 килограма мед! Кой пчелар не ще даде /стига да има изваден/ за установяване своя общ кошер “Нектар” – два килограма мед? Надници, заплати, цени на продукти, всичко борави с големи числа и филядата лева сега правят впечатление като стотях преди няколко години. От самосебе си се разбира, че който има желание и възможност, може да запише колкото иска големи суми. Колкото повече, толкова по-добре.
Записванията за тази акция ще стават по два начина:
1) Доброволна, безвъзвратна вноска във фонда “Възстановяване сградата и централана на “Нектар” и
2) Записване за дялов капитал при централа “Нектар”
Всеки пчелар е свободен да избере кой ще е начинът, но обезателно с най-малка вноска от 1000лв. Желателно е да бъдат застъпени и двата начина еднакво силно. Сумите да се пращат по пощенската чекова сметка на “Нектар” номер 549.
Всички дарители по възстановяването ще бъдат записани в специална Златна книга на “Нектар”, а на дарителите внесли най-големи суми, увеличените портрети ще красят канцелариите и салоните на бъдещата сграда. Така, споменът за тези добри приятели на пчеларството и на централа “Нектар”, ще се запази за вечни времена.
Записванията и вноските на сумите да почне веднага, за да може рано на пролет да се предприеме възстановяването!”

Текста завършва така:

Днес почитаме народните будители!
Честит празник!

П.С. Имате ли близък или познат пчелар? Моля, споделете му за тази статия!