Стоя си и слушам поредица от тибетски монашески песнопения от моя Spotify.
Казват, че тези песнопения балансират енергийните центрове в нас, изчистват негативната енергия, негативните мисли, и така дават усещане за вътрешен мир.
По-долу има няколко фантастични цитати от тибетски монаси. Насладете им се …
“Не общувай с хора, с които не се чувстваш добре.” – не мога да се съглася съвсем с това, защото каква полза има да общуваме само с приятните за нас хора? Не виждам абсолютно нищо изграждащо в това. Как тогава би се оформил характера ни, и как бихме познали границите си? Обикновено тези хора са нашето изпитание и ни помагат да преодолеем егото си.
“Най-важното в живота е любовта. Всичко останало е суета.” – тук също не съм напълно съгласна. Има една тенденция да превръщаме Любовта в бог, което е нездраво. Бог е любов, но любовта не е Бог. Да не говорим колко много хора говорят за любов , но само това…. говорят…..
И изобщо с източните философии винаги съм не с едно, а с две на ум. На пръв прочит всичко изглежда добре, но ако тръгнеш да размишляваш всичко се пропуква.
Донякъде съм съгласен.
Но знаеш ли, от известно време насам всички философии ми идват малко в повече. Всички търсят любовта, бога, себе си. Да търсиш себе си…Ми аман вече! И успех!
Еее имаше една песен…Аз, дали да ТЕ търся тук, дали?Дали да те търся там, дали? Ще те намеряяя…. По съгласна не мога да бъда с този твой коментар.