Пирин пътепис – част 2

Малко след обяд поехме по спускащата се пътека от Бъндеришка порта към заслон Спано поле, познато на повечето планинари като “Калинките”. Слънцето напичаше жестоко. Може би тук е най-точния момент да благодаря на моя приятел Михаил Николов от Казанлък, за това, че вечерта преди да тръгнем към Пирин ми подари една шапка за прехода. Думите му бяха “Ще ти е нужна” 🙂
Не си спомням до този момент през живота си да съм слагал шапка на главата, но освен че със сигурност ме спаси от прегряване, май се оказа, че ми и ходи хахах 😛 Преоткриваме се цял живот 🙂 🙂 🙂
Мишо, благодаря!

>Имам две любими места по това спускане, които не пропуснах да заснема и този път. Останах назад доста от групата, но …ще наваксам. Страст …какво да я правиш …

Кончета, подкова, ииии рибешко око. /Къде е? Къде е?/ 🙂

Любов дебне отвсякъде 🙂

Пътеката криволичеше наляво-надясно и все надолу. Долината на Спано поле след още малко щеше да се покаже пред нас. Имаше участъци, които ми се сториха променени и непознати след зимата. А може би предните пъти съм минал малко в страни? Напълно възможно.

Особено усещане се появява у мен надолу по пътя, сякаш не съм в Пирин, а в Родопите. Започва да става зелено и сочно. Камънака отстъпва място на тревата, а поляните се изпълват с жълти, диви цветя.. като хиляди малки слънца. Мислех си, слънцето си пече, цветята си цъфтят, …природа. И отвреме навреме все ще се намери някой развейпрах, който да ги снима, помирише, или изяде 🙂

Пирин впечатлява с разнообразието от диви цветя. Можем само да предположим какъв ароматен мед биха събрали пчелите от тях…

Реката в ляво от нас предизвикваше.
И успя!
Слънцето наистина ни бе поизморило. Спомянм си, че някой попита за разхлаждане с планинска студена вода, други дружно отговориха “Искамеееее” 🙂
Направихме кратка почивка, разхладихме ръце, лице ..

някои свалиха обувки, други – почти всичко 🙂

Скачащи по камъните също не липсваха 😛

Минути след като тръгнахме, в далечината се показаха и калинките 🙂
До там ни оставаше още по-малко от час.

Мястото, на което пътеката от Вихрен се слива с тази от Синаница. И двете дружно водят към Спано поле.

Пресякохме една рекичка, после още една, мостче, и …

Панорама от високо. Тези от нас, които са били вече на Спано поле, със сигурност се усмихват, разпознавайки това култово място, от което направих снимката. Със сигурност ще го посетим отново сутринта, нали така? 😀 😀 😀

Искам да споделя с вас за голямото блаженство, пристигайки на заслона. Сещате ли се какво е то? Ще ви кажа. Няма по-голяма наслада от това, след дълга гръмотевична буря с градушка, или 4-5 часов преход под силно слънце, да си запалиш огъня, да стоплиш 80л. бойлер на дърва, и да вземеш душ на такова място в планината. Това усещане не може да се опише с думи. Изживява се …

Банята 🙂

БойлерЪТ! 🙂

Чакаше ни вечеря, след това сън, а на следващия ден …
To be continued… 😉