Има и такива любови.

100 милиона години!!!
Поне от толкова живеят пчелите на Земята. Учените предполагат, че са съществували и от по-рано – преди около 120 милиона години, тъкмо когато растенията усъвършенствали най-новото си изобретение – цветовете. Хранителният прашец и сладкият нектар привличали гладни насекоми, които опрашвали растенията. Отначало пчелите не участвали в полезното сътрудничество. Те били хищници, подобни на днешните оси, и идвали при цветята, за да ловят другите насекоми, които се хранели там. Веднъж обаче една от бъдещите ни жужащи приятели /все още не ги наричаме пчели/ си казала: “Аз…така и така съм тук, защо да не опитам от този вкусен прашец?” 😊 И това била първата стъпка по пътя към промяната…

Тогава започнала любовта.

По тялото на пчелите се появили власинки, които се оказали страшно полезни за растенията, защото цветния прашец лесно полепвал по тях. Благодарение на това пчелите се превърнали в отлични опрашители. Растенията започнали да им угаждат, създавайки все по-красиви и по-красиви цветове, ароматни цветове, богати на нектар и прашец. Това страшно се харесало на пчелите и те преминали изцяло към вегетариански начин на живот.

Съществува вечна любов!

Продължава и днес…
повече от 100 милиона години. Точка. /Поздравявам Фредерик Бегбеде/

Всяко растение има две цели в живота:

Първата цел е /както подсказва името му/ да расте.
Втората – да произведе семена, от които ще израснат нови растения.
При повечето видове семената се намират в плодове, които от своя страна се появяват след опрашването на цветовете, тоест след прехвърлянето на цветен прашец от тичинката към плодника. Опрашването се осъществява по различни начини. Най-простият е самоопрашването: тичинката и допира плодникът на растението, и хоооооооп – готово. И за секунди. Дори не е необходимо цветът да се разтваря, представяте ли си? По-хубави семена обаче се получават, когато прашецът дойде от друго растение. Разбира се, то трябва да е от същия вид, например малините могат да се опрашат с цветен прашец от други малини, а не от.. домати /примерно/. Но как да премине този прашец от едната малинка до другата? Възможно е да се случи с вятъра, но… трябва да има вятър, пък трябва да има много, много прашец, който да полети във въздуха, че пък неговите зърна да достигнат до точно правилните цветове на друга малина. А ако духа в друга посока? 😊
И може би затова природата е решила да остави този метод за тревите, дъбовете и брезите, за тополите. Те да се опрашват с вятъра, предизвиквайки алергии у хората, без изобщо да се притесняват 😊 А ябълките и крушите, малините, динята, първите черешки по 24 май, и следващите, розовите доматки, краставичките, тиквички и патладжани /обичам “Баба Гануш” _{и теб} /, праскови, кайсии, пъпеш, диня, лимони… всички те използват друго “превозно средство за опрашване” – животните. Най-вече насекомите. А там експерти в опрашването без никакво съмнение са пчелите.

Кутия с храна за обяд, и толкова красиви последици след това…

Понякога, любовта /и/ на жените минава през стомаха. А сега си представете растението, което пуска красиви багри и аромати и обявява на пчелата среща: “Заповядай на обяд” Само, че, за да се нахрани пчелата с нектар, тя трябва да премине през плодника и тичинките, докато венчелистчетата ограничават достъпа ù – тоест, пчелата трябва да се поизцапа хубаво с прашец, за да похапне нектар. Coool, не мислите ли? 😊
След това тя отлита до следващия цвят и доставя прашеца директно до точното място. Има, няма вятър – все тая.
И така, пчелата се е нахранила, цветът е опрашен, всички са доволни.

Има и такива любови…