Историята е кратка.

На 17 август през 2022г., в покрайнините на Казанлък имаше голям пожар, който бушува едно денонощие. Бях на единия пчелин и преживях ужасни неща. През нощта огнените езици достигнаха кошерите, и със съдействието на пожарникарите в лицето на Комисар Стоян Колев, и намесата на един смелчага с голяма верижна машина, който направи широки просеки около целия пчелин, успяхме да спасим пчелите. На сутринта като просветна, реших да се разходя из черната земя наоколо. Имаше военни и пожарникари, които дежурят, имаше и горящи все още дървета, и други, които димяха овъглени. До един такъв димящ дънер намерих малко зайче. Беше се свило от уплаха и според мен не знаеше нито къде се намира, нито какво да прави. Гушнах го и го занесох до пчелина. Поставих го на масата и започнах да го милвам. Нали си представяте добре – диво зайче позволява да го хвана, че и да го милвам. Хъх. Това продължи около минута, докато дивачето се освести, скокна от масата и побягна нагоре.
Така. Това беше преди година.
На 21 август 2023 отново имаше пожар. За радост, този път не успя да стигне до пчелите, а остана 500м. по-нагоре. Отново бях на пчелина и правих отсечки нагоре до пожарникарите, надолу до пчелите. Реших така и така съм там, да отворя някой кошер да погледна какво става. Беше вече залезно, когато реших да отворя последния кошер и да тръгвам. Не успях да го направя. Отваряйки капака и поставяйки го на земята, в краката ми се блъсна нещо, което ми изкара акъла. Извиках от уплаха, обърнах се и видях нагоре див заек, който бягаше обезумял. Усмихнах се и си спомних историята с малкото зайче от миналата година. Такааааа…
Отваряйки десетина кошера онази вечер, установих, че някои от тях имат мед за вадене – приятна изненада, не очаквах. Няколко дни по-късно започнах прегледи и където имаше мед за вадене – извадих го, но това е друга тема. И сега – развръзката.
В някоя от следващите вечери бях на пчелина. Майка ми беше с мен за разходка. Представете си 15 реда кошери, аз – най-горе, когато тя извика:

 – Гальо, Гальо, тук долу нещо премина, май беше заек.

Слезнах бавно из редовете, майка ми остана встрани, и… 😊
Вижте това кратко видео, което направих с телефона си. Дивака ме допусна буквално на една ръка от себе си. Размислите и многоточията оставям за вас. Коментарите също.

Живота е пъстър, приятели! Пъстър, и изпълнен със знаци!