един не съвсем пчеларски въпрос

понякога снимах много.
всичко в свободното ми време се въртеше покрай фотографията – къде да отида уикенда? какво да снимам?
можех да си позволя всеки хотел, но избирах палатките,
разходки.., високите планини, изгреви, залези, водопади…
форуми, фотографски сбирки, приятелства…
едни от най-ценните хора в живота си срещнах по пътя на фотографията!

но понякога…

на човек му се случват някакви неща. убеден съм, че не само в моя живот е така, разбира се.
радостни неща, тъжни неща…
и в един момент всичко ти се обръща.
но!
нещата, които визирам не са просто някакви си “неща”.
до нещата, които обръщат, винаги и без съмнение за мен, стои любовта.
ахааааааааа, пак ли тяяяя?
ами пак.
замислете се…
любов между двама души,
любов и сърце в работата,
практикуваш с любов хобито си,
рисуваш, пееш в банята,
правиш мебели,
или банички,
учител си,
строител си,
шеф си.
личи си, когато има любов. когато я няма – също.
но има ли я, приятели, крайностите са винаги на една ръка разстояние. замисляли ли сте се?
така се случи и преди няколко години GHoney – такова, каквото го познавате днес – от непланувана крайност. но за нея ще разкажа подробно в книгата някой ден.
продължавам да считам, че крайността е добродетел!

та, понякога …

… и вече не правя нещата, които съм обичал да правя,
не минавам по пътища, които съм минавал безброй пъти и знам наизуст – заобикалям ги.
не слушам музиката, която доскоро е била неизменен спътник навсякъде,
не се замислям какво харесвам повече – изгреви или залези,
не ги снимам.
не снимам.
сега снимам само продуктите си 🙂
и докато го правя и в момента, усамотен в една сграда, която…
спрях, загледах се в едно бурканче крем за тяло, и се замислих.
/пада ми батерията, и добре, че/
та!,
искам да ви задам един въпрос.
не е съвсем пчеларски.

⁉️споменът за любовта по-хубав ли е от самата любов?

ако има отговор, който бихте искали да споделите, направете го в коментар под публикацията.