Достатъчно е да дадеш любов, за да получиш в пъти повече!

Всъщност, прибрах се след труден ден, седнах на стола и ми се прииска да си направя един липов чай с GHoney – акациев мед, да се пусна нещо, което да погледам известно време …нещо, което да ме разтовари, нещо приятно. И се разрових из “стария куфар” …така казвам на папката, която пълня години наред с любими за мен неща. Намерих няколко минутен клип, който много, много обичам. Пуснах го и за пореден път не изневери. Гледал съм го десетки..стотици пъти, и всеки път се усмихвам. В края на публикацията ще го споделя с вас.

Това е Дарк. Моят Дарк.
Дарк е куче. Чау Чау.
Никога няма да забравя момента, в който влезнахме в апартамента в пловдивския квартал Тракия. Седнахме на един диван. В далечния край на коридора бяха трима в черно. Двамата останаха далеч ..срамежливи, третия дойде. Досещате ли се? Третият е Дарк. Тогава изглеждаше полу-куче, полу-мечка, полу плюшена топка 🙂 Днес, 9 години по-късно ..май нищо не се е променило. Изглежда си пак така 😀

Мислех си, не случайно “кучето е най-добрият приятел на човека”.
Не е имало път, в който да се прибера, и още от отварянето на вратата на входа, да не чуя нетърпеливия му лай ..да ме види. И качвайки се горе и отключвайки входната врата, силния лай преминава в едно няколко минутно мило скимуцане. И се усмихва винаги. Понякога тъжен, понякога повече весел, но винаги се усмихва. Особено с опашка. Имам чувството, че ще се откъсне 🙂
Какво още за Дарк?
Той не се интересува каква кола карам, нито от последния модел телефон, който рекламират вечер. На него не му пречи да си умислен, тъжен, засмян. Да слушаш силно музика, каквато и да е тя. Дарк не се интересува дали съм по слипове, или навлечен с палто и шал през зимата. Няма никакъв проблем за него да си мълчим с дни, или да не спираме да си говорим. И съм сигурен, че ме разбира. Ако му покажа три кучешки бисквитки, скрия една в джоба си и му дам останалите две, продължава да стои седнал и да изпъва лапа напред настойчиво “Дай ми третатааааа. Знам!” Не разбира лииииии? 🙂
Дарк е един от няколкото /щях да кажа човек/, които няма да ме предаде никога! Той няма да се уплаши, няма да избяга пръв, когато нещо се случи. Няма да направи нищо, с което да ме нарани. Е, друг е въпроса, ако реша да му досаждам много, много, стискайки го за краката и навирайки глава в неговата, ръмжащ като нещо средно между куче и човек 😀

Всъщност, Дарк е куче. Казах ли ви? Май да.
Наака се още в първите минути щом се качи в колата ми в онзи пловдивски квартал 🙂
Но е сладъъъъъъъък. Толкова сладък, че да спра на бензиностанция, да купя кутия мокри кърпи и да бърша половин час от пода на автомобила наакано. Леле как миришеше …хахах.

Първата Коледа …

Първия плаж …

Домашните любимци дават най-чистата любов на света …специална, истинска, непроменяща се и независеща от …,
А не търсят нищо в замяна.
Няма да ви завидят, ако си купите Айфон X. Също така няма да ви заобичат повече, ако го купите за тях 🙂
Едно куче няма никаква полза от скъпи коли, големи къщи или дизайнерски дрехи. Дай му сърцето си и той ще ти даде своето …
Завинаги!
П.С. Ах, как обичам тази думичка …

Прибрах се след труден ден, седнах на стола и си пуснах този клип …
Гледайте на фулскрийн, и …волумето на макс! 🙂

П.С. Не живея с Дарк от 5 години. И в момента, в който отида у майка ми, всичко си е същото …