Изключително приятно ми е да напиша тази статия!
Вътрешно в себе си винаги съм знаел, че ще дойде ден, в който ще направя втори пчелин. И това не е никак случайно. Може би и зодията помага за това, но аз съм адски любопитен човек 🙂 И винаги ми е харесвало да се ровя в дълбокото, да опитвам, да правя експерименти, да наблюдавам, да търся въпросите, да си отговарям, да знам. Та и тук монетата има две страни. Едната е желанието ми да сравнявам природата, живота на пчелите, да откривам разликите при различните надморски височини …продуктите на пчелите …а и вече чисто професионално си дойде времето, в което да увеличим пчелните семейства на GHoney с още малко 🙂
И така, aко мислите, че ще ви бъде интересно да се запознаете отблизо с етапите, през които премина изграждането на нашият втори пчелин, чувствайте се поканени да прелетите нататък …
Преди повече от две години реших да създам втори пчелин. Имах няколко изисквания за място. Ходих, гледах, търсих, харесвах, не можех да купя, не даваха и под наем. И търпеливо изчаквах. А моят добър приятел Иван, при нашите срещи през годините, все е пускал ей така между другото по едно изречение “Айде бе, давай да направим един пчелин в черешите” 🙂 И сега, вече изминал пътя и обръщайки се назад, разбирам, че тези семейни череши се оказаха разковничето. Всъщност, още дядото на Иван е създал тази черешова градина, която по-късно родителите му са продължили, която обаче днес Иван не успява да наследи. Всъщност, той я наследява, но от цялото почти три декара място, братята роми оставят само едно единствено дърво. Останалите дръвчета са пренесени в жертва и изгорени вероятно в някое циганско кюмбе зимата. Да, …и повече няма да коментирам това.
През вече изминалото 2017-то лято, в един страшно горещ ден, с Иван с двете му деца решихме да отидем и да видим мястото с черешите. Аз – за да преценя дали можем да направим пчелин там, а той – да покаже на синовете си къде са имали някога над 50 дръвчета подбрани череши. Спомням си, че тревите бяха до кръста. Едното дете на рамената на баща си, другото беше смелчак – вървеше за ръка с мен 🙂
Ако има нещо, към което изпитвам ужас, то това са змиите. И през цялото време докато газехме в тези треви, за да стигнем до мястото, ума ми беше зает само с такива мисли 🙂 Носихме с нас скицата на мястото и една голяма рулетка. Разпъвахме, пренасяхме, докато в тревите не се показа едно старо на вид, почти-изсъхнало дърво, на което имаше две букви, написани с блажна боя като инициали, и Иван рече: Ааааа, ето от тук започва мястото. 25 метра мерим от дървото нататък, и нагоре до синора.
Тогава изглеждаше, че имам доста време да си мисля, да си планувам …зимата тепърва предстоеше …
Пренасям ви месец февруари – 2018г.
Зимата дойде, че и напредна 🙂
Началото на операция “Пчелин 2” бе дадено. В един лют, студен ден, с човека, с който преди 9 години започнах, и който ме запали по пчеларстването, забихме колчетата, преначертах на ум всичко в главата си – тук ще е това, там ще е онова …
А мястото – едно буренясало, шипки и трънки и корени от преди 10 години ..откакто човешки крак не е стъпвал там. Май само на мен ми се вярваше, че от това ще излезе прекрасен пчелин … 🙂
При второто посещение на мястото се бяхме подготвили подобаващо. Двама човека, с три тримера и резачка. Добре ли е? 😉 Мотики и копачи не ги броя. Спомням си, че от Балкана така хубаво бръснеше вятър, примесен със сняг. Лицата ни бяха червени, подсмърчахме от студ. Докато хората си пиеха виното пред камините събота и неделя, ние изгорихме по два резервоара бензин 🙂 На снимката долу – мястото след един уикенд работа. Преди-сега. Започна да се заформя като парцел 🙂
…
От тук нататък последваха случки, които ни дадоха доста сериозен урок, за който си и платихме де /разбира се ..училището се плаща/. Оказа се, че една седмица сме оправяли и чистили чуждо място, защото “От ей това дърво нататък 25 метра” миналото лято, днес се оказа, че всъщност маркировка е имало на първото и на последното дръвче. Малко късно се сети директорчето. Само малко 🙂 Но понеже братята роми осекли всичко, останало само едното от двете маркирани дръвчета. И то разбира се се оказа последното, а не първото. Късмет ли е това? 🙂 Някой от съседите по земя има да черпи, но не знам кой е. Иван също! За тази малка …леееееека допусната “забравка” Хахах 🙂 Но верни на онова готино мото, което някой беше сложил по етикетите на бурканите си с мед “BEE Positive”, ще кажем, че пак навреме се усетихме. Можеше да сме забили циментените колове. А можеше да сме опънали и мрежата. А можеше да сме заселили и семействата с пчели. Amazing 🙂
Поканихме лицензиран ..как се казваше тази длъжност ..геодезист? май да …
Човекът дойде, изваде джи пи ес-и, заби колчетата и отсече: Ето тук е вашето място!
Гледах изчистения терен в ляво, който така си представях през цялото време, гледах и буренясалото място в дясно, и някак не ми се вярваше, но не беше сън да се размине. Съжалявам, че в този момент разбираемо не ми беше много до снимки, за да ви покажа.
Нисък старт отново, и …”Bee Positive” помогна да продължим нататък 🙂
След още седмица-две оправяне на вече точното място, пролетта беше все по-близо, а студа отстъпваше място на топлото. Имаше един топъл период през март ..началото на март, в който решихме да действаме. Направихме един уикенд, в който пробихме дупки, забихме колове, докарахме мрежа, опънахме я, сложихме врата, затворихме пчелина, след което направихме и първото барбекю. Съвсем заслужено! Не знам колко от вас са изпитвали какво е усещането след цял ден труд сред природата, да отпуснеш час-два с импровизиран пикник, който няма да уточнявам какво включваше, само ще споделя, че беше много, много сладко 🙂
Вижте по снимките отдолу 🙂
Иххххххх, търпение нямах да стигнем до края 🙂
Спомням си преди години …когато се местихме в новото жилище, ремонта продължи ..години 🙂 И когато накрая, след строежи, събаряния, зидарии, дограми и т.н. и т.н. сложихме ватата и гипсокартоните, останалата част от ремонта беше вече далеч по-приятната. Така се почувствах и този мартенски ден на пчелина. Цялото хамалстване, което мина, вече беше спомен. Мястото – изравнено, почистено …тримерите се превърнаха в колчета, а бурените – във въженца и рулетка. Разчертахме, посмятахме, измерихме, донесохме един стар кошер, който до край да визуализира картинката ..разстояния между семействата, редовете, и …резултата е на снимката, която виждате 🙂
Сигурно се питате какво още следва? Защо просто не докараме кошерите, и готово? Ще ви разкажа 🙂
Бях решил кошерите да стоят върху циментени блокчета. Циментени или циментови? Ениуей 🙂 🙂 🙂 Но разбира се и при тази “операция” нещата не преминаха супер гладко. Поръчах 4 палета с блокчета, и а днес, а утре да намерят свободен камион, заваля дъжд, направи мат и маскара прясно изградения път до пчелина, от фирмата се обадиха, че камиона тръгва натам. Аз бях на първия пчелин и нещо вършех ..Помолих да ме изчакат. Шофьора обаче ме изпреварил, решил да направи добро и да прехвърли с кран палетата с блокчета през оградата направо вътре в пчелина. На първия завой по черния път към мястото обаче, камионът поднася, и освен че влиза в съседната нива, обръща палетата с блокчета в нея, и се закопава с огромните си гуми, след което при опитите си да излезе оставя такива дълбоки коловози, че …не знам колко време още ще ми е необходимо да попълня 🙂
Иначе работата свършена. Шофьора на камиона ме посрещна с една мила усмивка и казва: “Ами аз всъщност имах желанието да направя добро, но …” след което си тръгна. И както вече вероятно се досещате, беше 3 след обяд, шофьора вече нямаше блокчета, а аз имах 400 в нивата, всяко от което тежящо по почти 10кг. Върнах се до града, взех пикап, обратно на мястото, газещ в калта и вадейки две по две блокчетата от обърнатите палета, хайде на пикапа, после горе до пчелина, и разтоварване и разпръскване по цялото място. Така с може би малко повече от десетина курса, на челник ..по-късно вечерта всичко беше прибрано. Аз пребит от носене. Мястото вече се охраняваше, и не се притеснявах, че някой от онези, сечащи дърветата, ще му потрябват циментови блокчета.
Няколко дни отдъхнах правейки преглед на пчелите на първия пчелин, след което последваха две седмици, в които с верните помощници мотика, нивелир и рулетка, блокче по блокче редиците се изпънаха като войници, готови!
Посрещнах и първия си залез на новия, вече по/нареден пчелин …
Посрещнах и първата си утрин, в която не правих нищо.
Просто си взех чашата с кафе, качих се горе и погледах всичко. Ще видите и вие 🙂
Три месеца време отне. Струваше си!
Надявам се ви е било интересно да преминете виртуално заедно с мен.
Кой знае, може пък след време да направим и още.
Пчелини. И статии за тях.
Защото,
“той, който засади ябълка
в някаква есен
топла като прегръдка
цветна като пръсти на дъга
ароматна като ръжен хляб
ще засади и втора …
И ако сте стигнали до края на публикацията, вдигнете заслужено завесата, за да видите крайния резултат, кликвайки ТУК!
Leave A Comment