Здравейте, приятели на GHoney!
Реших да напиша днешната кратка статия, с идеята да научим още нещо, свързано с пчелите, нещо, с което можем и да сме в помощ.
Преди да насоча вниманието ви към главния “виновник” за днешната публикация, ще ви разкажа с няколко думи за пчелите, и за нещо наистина важно за тях през есента.
Много тежки се оказаха месеците август и септември за пчелите в моя регион през тази година. Продължителна суша и повече от 40 дни без капка дъжд принудиха всичко в полето да изсъхне, и в същото време никаква нова растителност, от която пчелите да донесат нектар и прашец за семействата си. А е много, много важно, защото именно през този период майката снася яйца, които по-късно се превръщат в пчелите, които ще презимуват и ще започнат живота на семейството наново напролет. И за да ме разберете правилно, ще обясня по-простичко. Отваряме един кошер в средата на септември. Повечето от пчелите, които ще видим в него ще загинат. Това са пчели, които са работили през лятото, изморени, възрастни пчели-работнички. В кошера ще останат да презимуват младите пчели, които в момента са все още яйца.
Как липсата на прашец и нектар повлиява майката?
Пчеларите знаем, че ако в кошера няма солидно количество мед и прашец, майката започва да ограничава яйцеснасянето и съответно кошера заслабва. И е логично. Кой прави бебета, ако няма с какво да ги храни? И от тук – продължителното засушаване, за което споменах по горе, оказва върху пчелите неблагоприятни последствия. До някаква степен липсата на нектар може да се навакса от пчеларя, като семействата с нужда се подхранват. Липсата на прашец, обаче, е липса на протеини за кошера – така важния белтък, с който пчелите хранят пилото /яйцата/.
Може би в някоя следваща статия ще ви разкажа за това, как реших да помогна на пчелите в тази посока. Сега ще се пренесем в градината и в гората, защото там ще намерим един добър приятел в нужда на пчелите

Бръшлян – добър приятел! Не режи!

Пчеларите знаем, че бръшлянът е чудесно растение за пчелите, и честно казано, дали той е дърво или не /чест спор/, не ме интересува толкова.
Искам да обърна внимание на фазите на растеж на бръшляна, и това, кога той се сприятелява с пчелите. Наблюдавал съм това десетки пъти, докато преминавам по любимия си маршрут за усамотяване в гората… някъде край Казанлък.

  • Млад бръшлян – младите растения са склонни към пълзящо-почвено покритие, докато намерят нещо, по което да се изкачат. Те са пригодени да оцеляват и да растат при много ниска осветеност. Може би идеята на природата е, че така те могат да направят почвено покритие в гората, под сянката на дърветата
  • Бръшлян в юнушеска фаза. Това е фазата, в която бръшляна поставя малки “крачета” върху скелето, което е решил /каквото и да е то/, и тръгва нагоре към слънцето. В този момент той пуска странични издънки, които се стремят да обгърнат дървото в гората. Забелязали ли сте, че там, където има няколко бръшляна, растящи от различни страни, направо си изграждат мрежа и покриват всичко. Като жилетка. И тук следва нещо много интересно, което искам да си представим. Вижте едно младо дърво в гората. Бръшляна от земята се захваща за него, започва да се увива около ствола му и да върви нагоре. Размножава се и пуска “вени” и “артерии” навсякъде, като вместо кръв, те произвеждат вода. И става все по силен. Какво се случва? Стволът на дървото иска да се разшири, а бръшляна все повече го обгръща и стеснява. Крайния ефект е, че бръшляна започва да удушава дървото. Това, разбира се може да продължи с години. Балдахинът на дървото изтънява, дървото не може да подържа вече толкова листа, пропуска повече слънчева светлина, и нашият приятел – бръшляна – навлиза в зрялата си фаза – тази, в която ще се сприятели с пчелите 🙂
  • Зряла фаза – тази, в която пчелите и пчеларите започват да проявяват интерес към бръшляна. Той е с дървесно стъбло, гледа към светлината, отглежда сам храстовидни върхове с множество самоносещи се клони – своебразен балдахин. В тази фаза бръшляна превръща мислите си за възпроизвеждане – в цвете. БИНГО! Да идват пчелите!

Бях на гости на при най-добрия си приятел, и докато си говорихме в задния двор, забелязах как пчелите наистина като обезумели летяха от цвят на цвят. Целия бръшлян беше пълен с пчели, които пренасят жълт прашец – така жизнено важен за презимуването на семейството.
Казват, че бръшляна е отровен, ако се яде в количества. Не съм пробвал, не ви съветвам да пробвате и вие.
Чувал съм, обаче, че лекувал махмурлук. Хъх. Може ми по тази причина, Бакхус – богът на виното – е увенчан с венец с бръшлянови листа на главата си в този портрет на Ян ван Дален от далечната 1648г.

… Или е така, защото подобно на дърветата с увития около ствола им бръшлян, и той скоро ще падне? Няма кой да ни каже.
Запомнете! Присъствието на бръшлян в градината ви е ценен помощник и приятел за пчелите! Не го режете!