Здравейте и добро утро на всички!

В няколко разпилени ноти тази сутрин, искам да ви споделя една моя малка тайна 🙂
Не обичам контрастите!
В снимките, които правя,
в дрехите, които нося,
в мечтите, които имам,
в живота си въобще.
Крайностите също не обичам! Макар че крайността е добродетел /понякога/.
Обичам нещата да се преливат ..да се смесват, да е едно такова топло, меко, нежно и ухаещо прекрасно.
Като пилинга за тяло, който направихме с V.
Не. По-скоро, като крема за тяло Sweet Like Honey, който все още не мога да заменя с нищо.
О, да!
Като брега на морето, който е едновременно и вода и суша …
Като залезите. Романтика и тъга едновременно. Светлина и мрак …
Като пролетта!
Пролет, пълна с надежди. Мека топлина и свежа прохлада. И е пълна с цветове и аромати. Без контрасти.
Да ни е честита! Първата пролет на 2019-та.
И дааааа, тепърва ще има и още предполагам. Сигурен съм! 🙂
Но първата е вълшебна! Нали знаете? 😉

Пожелайте си! И нека се сбъдне!

Честита първа пролет!

Черпя ви с една лежерна песньовка, като фон за първото кафе 🙂

И сега като се замисля по /на/ дълбоко, май един от малкото контрасти, които почитам, това е сутрешното ми черно кафе, с бяла пяна и съвсеееееееееем малко слънчев акациев мед.
Моето кафе, да … 🙂

Чаша кафе

Хубав ден!
Хубава пролет!
Хубави пчели!
/за хубав мед/ 🙂

G