Здравейте.

По традиция на 1 ноември отбелязваме Деня на народните будители – денят на книжовниците, на просветителите, на онези, които са събуждали българския дух, дори когато светлината е била слаба. На днешния ден искам да ви разкажа една история. Пуснете си музика, няма значение каква. Може да използвате моето предложение по-долу. Просто нека ви води, докато четете нататък.

Един стар брой и едно усещане

Преди време положих усилия, за да убедя антиквар да ми продаде едно списание от 1944 година. Ще кажете – пчеларско списание, какво толкова?
Не знаех какво има вътре. Просто го исках. Да го наречем усещане.

Исках да прочета как и за какво са мислили пчеларите на България… някога. И днес, когато пчеларите според мен не са на заслуженото си място /или може би с основание/, искам да ви споделя един текст, който намерих в списанието. Той носи тежест, достойнство и дух, който си струва да се помни.

Списание „Пчела“, октомври–ноември 1944 г.

„Ако и угрозата на войната и последиците от нея витаят още злокобно над нас, народното въодушевление, избухнало с буйна сила, укрепи вярата в по-щастливи дни. Сега предстои да се гради наново, да се лекуват дълбоки рани, да се оздравява народната душа.“

Преди 80 години някой е написал тези думи.
Сякаш ги е писал за нас – за всеки момент, когато изглежда, че надеждата е малка, а вярата – изтънена.

По-надолу в същия брой следва „Апел към пчеларите в България“, подписан от кооперацията „Нектар“.
Призив не за оцеляване, а за съграждане – да възстановят своя „Пчеларски дом“ в София, разрушен от бомбардировките:

„Нашата пчеларска кооперация „Нектар“, основана през 1915 г., бе създадена от шепа идеалисти, за да служи за материалното и морално издигане на българските пчелари.
…Но дойде нещастието през март тази година, когато при въздушно нападение запалителни бомби унищожиха до основи нашата сграда. Сега, когато краят на войната се очертава, трябва да помислим за възстановяване на загубеното. Пътят е един – нашата кооперативна самопомощ!“

„Ние не сме малко – над 50 000 души, най-отбрани хора в България, наричат себе си с гордост пчелари. Ако всеки даде поне по два килограма мед, ще можем да издигнем отново нашия общ дом „Нектар“. Така споменът за тези добри приятели на пчеларството ще се запази за вечни времена.“

Когато пчеларството беше будителство

Прочетох това и замълчах.
Защото осъзнах – будителството не е само в книгите. То е и в труда, и в общността, и в онзи непримирим дух, който гради, дори след руини.

Тези хора не са чакали помощ. Не са се оплаквали. Сами са решили да вдигнат отново сградата си – тухла по тухла, буркан по буркан. И точно в това има будителство: вярата, че заедно можем да изправим всичко, което е било съборено.

Днес, на 1 ноември

Денят на народните будители е не само спомен. Той е огледало.
Всеки от нас може да бъде онзи, който запалва искрата – в думите си, в работата си, в примера, който оставя.
Да бъдеш будител понякога значи просто да не спреш да вярваш.

Духът на 1 ноември за мен не е в тържествата. Той е в онзи тих стремеж към светлина – същата, която пчелите носят, когато превръщат труда в злато.
И може би точно затова тази стара история звучи толкова живо и днес.

Честит празник!