Tой, който
в един ден от февруари направи пчелите свои приятели и стана техен.

Tой, който
заживя сред тях и те около него,
започна да говори техния език, а те да разбират неговия …

Беше ден 15ти и земята се готвеше да отпрати зимата и посрещне пролетта,
слънцето се доближаваше все повече и огряваше поляната, на която
в жълто и синьо се подреждаха къщички, от които струеше надежда.

Година след година къщичките ставаха все повече,
дръвчетата цъфтяха,
дивите летни цветя се умножаваха,
таралежи и костенурки започнаха да идват на гости,
птички огласяха ден и нощ наоколо,
чувствайки се у дома и на сигурно,

залезите показваха целия си блясък и колорит,
без да се срамуват изгревите събличаха тишината от облаците, проправяйки път за малките работнички,
а когато снежната покривка ставаше непосилна, или буря разхвърляше покривите на медените домове,
Той им помагаше и нищо не го спираше,
дори и северния студ.

Той знаеше,
че за да се смили природата, трябва да върви не срещу нея, а редом с нея,
Той не отхвърля законите й, а ги следва,
и тя му се отблагодарява – пълни питките със златна ароматна течност …

Година след година, получава, но и раздава.

Защото сътвореното с любов трябва да продължи в любов …
А любовта не може да спира, така както Tой не спира

Беше ден 15ти на февруари…

Той реши!