Представете си тишина …
Птички …
Лято …
Някъде извън /града/.
Път през ливади …
Залез …
Отворен прозорец …
Люлеещо кресло /вътре/…
Аромат на липи /отвън/!
Представихте ли си?
Здравейте 🙂
Добре дошли в блога на GHoney.
Аз съм Галин Рачев и ми е особено приятно да напиша днешната статия. Надявам се и на вас да ви е приятно да я четете 🙂
Едва ли има човек сред нас, който да няма детски спомени с чайник чай на печката.
Аз имам прекрасни такива – едни от най-хубавите ми детски спомени.
Имаме семейна вила в едно селце в полите на Средна гора около Казанлък. Спалните са на втория етаж, и до ден днешен се усмихвам, спомняйки си минутите, в които се събуждах горе, през прозорците проникваха слънчеви лъчи, а от долния етаж се носеше аромат на малките микички /бухтички/, които пра баба ми Пепа приготвяше за мен. Винаги беше готова със закуската преди да се събудя, и винаги, винаги като влезнех в стаята, я виждах усмихната! Винаги!
В края, на ръба на печката, върху парче глина стоеше чинията, пълна с едни малки мекички, за да са топли, а до чинията къкреше чайник с липов чай, дръпнат от огъня встрани. И колкото по-дълго бе къкрил, толкова по-червен ставаше чая.
Пра дядо ми все намираше какво да се пошегува от леглото.
Закусвах, и играехме сантасе. Ееееххх …
Интересното обаче е, че нямам спомени с липов мед 🙂
Нито пък той с мен 🙂
А ТОЙ – липовият мед е прекрасен, и се консумира от хиляди години.
В разгара на цъфтежа, разхождайки се в една липова горичка, или пък по градската улица засята с липи, аромата на малките жълто-бели цветчета буквално ви заобикаля. И заобикаля не само вас. Липата привлича пчелите от километри.
В България срещаме три вида липови дървета: eдpoлиcтнa, дpeбнoлиcтнa и cpeбpиcтa. Нaй-paзпpocтpaнeнa e cpeбpиcтaтa.
Липите цъфтят пocлeдoвaтeлнo в горния ред, в нaчaлoтo нa юни, ĸaтo cpeбpиcтaтa цъфти нaй-ĸъcнo – ĸъм ĸpaя нa юни, пoняĸoгa нaчaлoтo нa юли. По време на силна липа и подходящи атмосферни условия, може да се види блещукащ върху цветчетата нектар, като сутрешната роса. Нектарът се образува най-силно при топло и влажно време, каквото бе и времето тази година. Ежедневно се редуваха дъжд-слънце, дъжд-слънце. Съответно пчелите се възползваха /по-късно стана ясно/ по възможно най-най-добрия начин от това. И сякаш сърдити, че акацията измръзна още в зародиш през месец април и не успяха да съберат любимия ни акациев мед, сега решиха да се възползват от времето, и дадоха всичко от себе си 🙂
Какво можем да кажем за него – липовия мед GHoney?
Интензивността на аромата и вкусът му са по-силни дори, отколкото ако помиришете липов цвят. Все още е много свеж, има ясен жълт тон. Ако въобще мога да опиша аромата му, бих го направил така: дървесен, леко фармацевтичен, свеж 🙂 Също така се усещат нотки на мента, балсамик и ментол. Меда има ниска киселинност, средно сладък е, и понякога /особено ако повторите няколко пъти с лъжицата/ се усеща лека пощипване по гърлото. Това е заради високия процент липа. Има постоянен послевкус. Наблюдавайки го така вече втора седмица, и разчитайки лабораторния му анализ, скоростта, с която ще кристализира ще е средна – до бърза. Може би два месеца. Липовия мед се характеризира с дребни кристалчета. Приятен е. Но да се върнем на ароматите … 🙂 🙂 🙂 Другите ароматни нотки, които усещаме в липовия мед GHoney може би идват и от поленовия анализ, който проведе Централна Лаборатория за Ветеринарно-Санитарна Експертиза и Екология -гр. София, и който показа следното:
73,7% – липа /теоритично се счита, че меда от липа е възможно да достигне максимум 80% липов полен. Теоритично. Моят рекорд към момента беше 56-58% в меда от 2017г. Сегашната партида обърна с главата надолу всички очаквания със своите близо 75%. Като си казах името на гишето на лабораторията, без да търси въобще, жената отсреща възкликна: Абе какъв е този мед бе, момче? Ма как го направихте? Аууу, искам да си поръчам! 🙂 /
8,1% – сем. сложноцветни /лайка, равнец, метличина, бял трън/
3,8% – сем бобови /бяла детелина, еспарзета, комунига/
4,3% – сем розоцветни /глог, круша, шипка, ягода/
2,2% – сем. сенникоцветни /кориандър/
Водното съдържание на меда е под 18%, което говори за един добре узрял, качествен мед.
ХМФ /хидрокси-метил фурфурол/. Това е съединение, което се образува в меда при нагряване на висока температура, или при продължително съхранение в неподходящи условия. В световен мащаб, границите за откриването му в меда са между 40 и 80мг. на кг мед. В България, за суров, непреработен мед, границата за допуск е 10мг. за килограм мед. За преработен мед са допустими стойности до 40мг. Нашия мед показа резултат от 3мг., което сами разбирате си е отличен резултат за класен, натурален мед.
Ако ви е интересно, може да разгледате и останалите показатели на меда – на снимката по-долу.
Скоро ще напиша статия, в която ще ви запозная с всеки един анализ, и ще ви науча да разчитате правилно цифрите. Реших, че след 10 години пчеларстване /по-голямата част от които винаги изследвам продуктите си/, вече е време да запозная и вас. Няма нищо по-хубаво от това да знаеете какво купувате и консумирате вкъщи! Нищо по-хубаво от това! И запомнете още нещо: Когато търговец на пазара ви каже, че видиш ли, този мед е лавандулов, или акациев, или кориандър, или … само защото наоколо пчелина били сели ееееееееей такъв голям блок с растението, поздравете го от мен! Гаранция – абсолютно никаква! С малки изключения може би за слънчогледа. Няма ли анализ – няма гаранция какво съдържа. Всичкото е просто някакви волни съчинения или просто предположения. Винаги съм можел да покажа анализ за който се интересува. Считам дори за пропуск, че до сега не съм ви информирал за това. Е, сега го правя! 🙂
Ще ми се да напишa още малко инфо за липата, затова ще ви кажа какво друго знам за нея от историята 🙂
Липовото дърво е играло много роли в историята назад, както символично, така и практично.
От предхристиянските времена в Европа, тя е известна като мистичното дърво на живота, дърво на здравето, дърво на победата, дърво на плодородието, и като дърво на обществото и танца.
Липите се споменават от древния римски натуралист Плиний и от гръцката митология. И то с добра кауза 🙂
Липовите дървета растат високи до над 30 метра, с големи, с форма на сърце листа, и множество цветове с аромат, който не можем да сбъркаме. Със своя живот от повече от хиляда години, те често е били засаждани в центъра на града, където е ставало място за срещи на поколения градски лидери и социални събития на гражданите. С такава вековна история, много нации наричат градове с името “Линден”. Такива могат да бъдат намерени в Австралия, през Европа до САЩ (където такива градове могат да бъдат намерени в дузина държави). „Липа”, липовото дърво е национален символ на Словения и е изиграла централна роля в историята на Словения от предримско време. Известната липа от ливади се разраства до църква в средата на красивото планинско селце Рут, над долината Башка Грапа. Смята се, че това е едно от най-величествените дървета в Словения – на повече от 850 години, тя има обиколка от почти 8 метра. Wow!
Споменати в много древни писания и истории, един от най-известните е римският мит за бедните, но горди фригийски двойки, Baucis и Philemon, които са наградени от боговете Юпитер и Меркурий, в благодарност за тяхното гостоприемство. Tе са заедно във вечността като липа и дъб 🙂
Знаете ли кой град в България наричаме градът на липите?
Жокер? 🙂 Наричаме го още града на правите улици. Перпендикулярна градска мрежа да и завидиш. Не можеш да се изгубиш 🙂
Един от най-древните центрове в България – Берое, или Августа Траяна, Иринополис, Боруй, Верея, Ески Заара, Железник, днес – Стара Загора 🙂
Ако минавате наоколо в началото на лятото, неизменен спътник до вас през целия ви престой ще бъде аромата на липа.
Заралии, бъдете добри домакини и пазете липите, така както ние в Казанлък пазим розите! 🙂 Те са част от историята на града ни!
И за финал, класен пчелен мед от липа може да поръчате, кликвайки ТУК: 🙂
Споделете статията, ако ви харесва. Така бихте ни вдъхновили да пишем още по-хубави липи. Ъъъ – статии! 🙂
Save The Bees!
&
Bee Positive!
Представете си тишина …
Птички …
Лято …
Някъде извън /града/.
Път през ливади …
Залез …
Отворен прозорец …
Люлеещо кресло /вътре/…
Аромат на липи /отвън/!
Представихте ли си?
Здравейте 🙂
Добре дошли в блога на GHoney.
Аз съм Галин Рачев и ми е особено приятно да напиша днешната статия. Надявам се и на вас да ви е приятно да я четете 🙂
Едва ли има човек сред нас, който да няма детски спомени с чайник чай на печката.
Аз имам прекрасни такива – едни от най-хубавите ми детски спомени.
Имаме семейна вила в едно селце в полите на Средна гора около Казанлък. Спалните са на втория етаж, и до ден днешен се усмихвам, спомняйки си минутите, в които се събуждах горе, през прозорците проникваха слънчеви лъчи, а от долния етаж се носеше аромат на малките микички /бухтички/, които пра баба ми Пепа приготвяше за мен. Винаги беше готова със закуската преди да се събудя, и винаги, винаги като влезнех в стаята, я виждах усмихната! Винаги!
В края, на ръба на печката, върху парче глина стоеше чинията, пълна с едни малки мекички, за да са топли, а до чинията къкреше чайник с липов чай, дръпнат от огъня встрани. И колкото по-дълго бе къкрил, толкова по-червен ставаше чая.
Пра дядо ми все намираше какво да се пошегува от леглото.
Закусвах, и играехме сантасе. Ееееххх …
Интересното обаче е, че нямам спомени с липов мед 🙂
Нито пък той с мен 🙂
А ТОЙ – липовият мед е прекрасен, и се консумира от хиляди години.
В разгара на цъфтежа, разхождайки се в една липова горичка, или пък по градската улица засята с липи, аромата на малките жълто-бели цветчета буквално ви заобикаля. И заобикаля не само вас. Липата привлича пчелите от километри.
В България срещаме три вида липови дървета: eдpoлиcтнa, дpeбнoлиcтнa и cpeбpиcтa. Нaй-paзпpocтpaнeнa e cpeбpиcтaтa.
Липите цъфтят пocлeдoвaтeлнo в горния ред, в нaчaлoтo нa юни, ĸaтo cpeбpиcтaтa цъфти нaй-ĸъcнo – ĸъм ĸpaя нa юни, пoняĸoгa нaчaлoтo нa юли. По време на силна липа и подходящи атмосферни условия, може да се види блещукащ върху цветчетата нектар, като сутрешната роса. Нектарът се образува най-силно при топло и влажно време, каквото бе и времето тази година. Ежедневно се редуваха дъжд-слънце, дъжд-слънце. Съответно пчелите се възползваха /по-късно стана ясно/ по възможно най-най-добрия начин от това. И сякаш сърдити, че акацията измръзна още в зародиш през месец април и не успяха да съберат любимия ни акациев мед, сега решиха да се възползват от времето, и дадоха всичко от себе си 🙂
Какво можем да кажем за него – липовия мед GHoney?
Интензивността на аромата и вкусът му са по-силни дори, отколкото ако помиришете липов цвят. Все още е много свеж, има ясен жълт тон. Ако въобще мога да опиша аромата му, бих го направил така: дървесен, леко фармацевтичен, свеж 🙂 Също така се усещат нотки на мента, балсамик и ментол. Меда има ниска киселинност, средно сладък е, и понякога /особено ако повторите няколко пъти с лъжицата/ се усеща лека пощипване по гърлото. Това е заради високия процент липа. Има постоянен послевкус. Наблюдавайки го така вече втора седмица, и разчитайки лабораторния му анализ, скоростта, с която ще кристализира ще е средна – до бърза. Може би два месеца. Липовия мед се характеризира с дребни кристалчета. Приятен е. Но да се върнем на ароматите … 🙂 🙂 🙂 Другите ароматни нотки, които усещаме в липовия мед GHoney може би идват и от поленовия анализ, който проведе Централна Лаборатория за Ветеринарно-Санитарна Експертиза и Екология -гр. София, и който показа следното:
73,7% – липа /теоритично се счита, че меда от липа е възможно да достигне максимум 80% липов полен. Теоритично. Моят рекорд към момента беше 56-58% в меда от 2017г. Сегашната партида обърна с главата надолу всички очаквания със своите близо 75%. Като си казах името на гишето на лабораторията, без да търси въобще, жената отсреща възкликна: Абе какъв е този мед бе, момче? Ма как го направихте? Аууу, искам да си поръчам! 🙂 /
8,1% – сем. сложноцветни /лайка, равнец, метличина, бял трън/
3,8% – сем бобови /бяла детелина, еспарзета, комунига/
4,3% – сем розоцветни /глог, круша, шипка, ягода/
2,2% – сем. сенникоцветни /кориандър/
Водното съдържание на меда е под 18%, което говори за един добре узрял, качествен мед.
ХМФ /хидрокси-метил фурфурол/. Това е съединение, което се образува в меда при нагряване на висока температура, или при продължително съхранение в неподходящи условия. В световен мащаб, границите за откриването му в меда са между 40 и 80мг. на кг мед. В България, за суров, непреработен мед, границата за допуск е 10мг. за килограм мед. За преработен мед са допустими стойности до 40мг. Нашия мед показа резултат от 3мг., което сами разбирате си е отличен резултат за класен, натурален мед.
Ако ви е интересно, може да разгледате и останалите показатели на меда – на снимката по-долу.
Скоро ще напиша статия, в която ще ви запозная с всеки един анализ, и ще ви науча да разчитате правилно цифрите. Реших, че след 10 години пчеларстване /по-голямата част от които винаги изследвам продуктите си/, вече е време да запозная и вас. Няма нищо по-хубаво от това да знаеете какво купувате и консумирате вкъщи! Нищо по-хубаво от това! И запомнете още нещо: Когато търговец на пазара ви каже, че видиш ли, този мед е лавандулов, или акациев, или кориандър, или … само защото наоколо пчелина били сели ееееееееей такъв голям блок с растението, поздравете го от мен! Гаранция – абсолютно никаква! С малки изключения може би за слънчогледа. Няма ли анализ – няма гаранция какво съдържа. Всичкото е просто някакви волни съчинения или просто предположения. Винаги съм можел да покажа анализ за който се интересува. Считам дори за пропуск, че до сега не съм ви информирал за това. Е, сега го правя! 🙂
Ще ми се да напишa още малко инфо за липата, затова ще ви кажа какво друго знам за нея от историята 🙂
Липовото дърво е играло много роли в историята назад, както символично, така и практично.
От предхристиянските времена в Европа, тя е известна като мистичното дърво на живота, дърво на здравето, дърво на победата, дърво на плодородието, и като дърво на обществото и танца.
Липите се споменават от древния римски натуралист Плиний и от гръцката митология. И то с добра кауза 🙂
Липовите дървета растат високи до над 30 метра, с големи, с форма на сърце листа, и множество цветове с аромат, който не можем да сбъркаме. Със своя живот от повече от хиляда години, те често е били засаждани в центъра на града, където е ставало място за срещи на поколения градски лидери и социални събития на гражданите. С такава вековна история, много нации наричат градове с името “Линден”. Такива могат да бъдат намерени в Австралия, през Европа до САЩ (където такива градове могат да бъдат намерени в дузина държави). „Липа”, липовото дърво е национален символ на Словения и е изиграла централна роля в историята на Словения от предримско време. Известната липа от ливади се разраства до църква в средата на красивото планинско селце Рут, над долината Башка Грапа. Смята се, че това е едно от най-величествените дървета в Словения – на повече от 850 години, тя има обиколка от почти 8 метра. Wow!
Споменати в много древни писания и истории, един от най-известните е римският мит за бедните, но горди фригийски двойки, Baucis и Philemon, които са наградени от боговете Юпитер и Меркурий, в благодарност за тяхното гостоприемство. Tе са заедно във вечността като липа и дъб 🙂
Знаете ли кой град в България наричаме градът на липите?
Жокер? 🙂 Наричаме го още града на правите улици. Перпендикулярна градска мрежа да и завидиш. Не можеш да се изгубиш 🙂
Един от най-древните центрове в България – Берое, или Августа Траяна, Иринополис, Боруй, Верея, Ески Заара, Железник, днес – Стара Загора 🙂
Ако минавате наоколо в началото на лятото, неизменен спътник до вас през целия ви престой ще бъде аромата на липа.
Заралии, бъдете добри домакини и пазете липите, така както ние в Казанлък пазим розите! 🙂 Те са част от историята на града ни!
И за финал, класен пчелен мед от липа може да поръчате, кликвайки ТУК: 🙂
Споделете статията, ако ви харесва. Така бихте ни вдъхновили да пишем още по-хубави липи. Ъъъ – статии! 🙂
Leave A Comment