Здравейте.
В днешната статия ще обърнем внимание на това, до колко е важно да консумираме различни храни и различен цветен прашец, и как това се отразява на живота ни. Всъщност, имах предвид пчелите 🙂

За да бъдат здрави, медоносните пчели се нуждаят от подходящата комбинация от аминокиселини!
С изключение на минималните количества в меда, прашецът е единственият източник на аминокиселини в тяхното хранене.
И точно както хората се нуждаят от разнообразни храни за да останат здрави, така и пчелното семейство се нуждае от различни видове цветен прашец. Разнообразието е важно, тъй като не всички аминокиселини се намират в един вид цветен прашец. Някои имат по-голям асортимент от други, така че консумирането на различни видове полени е билетът за добро хранене в колонията.
В природата това не би било трудно, но в много съвременни условия, една или повече от основните аминокиселини могат да липсват напълно. Недостигът на аминокиселини, наред с други неща, може да означава намалена продължителност на живота, по-малка устойчивост на болести, или намалена и лоша способност за търсене на храна.

Цветен прашец и отглеждане на пило

Като пчелари, ние знаем, че прашецът е много важен и необходим за отглеждането на пило. Как и защо?
Оказва се, че най-младите пчелни ларви не ядат директно прашец. Вместо това пчелите кърмачки дават прашеца под формата на пчелен хляб. След около три дни консумация на малки количества прашец и разреден мед, комбинацията остава в храната на работничките и на търтеите, докато младите царици продължават на диета от чисто пчелно млечице. Възрастните работнички се хранят с богат на енергия мед почти през цялото време.
Когато разберем и знаем как се използва прашеца в кошера, тогава можем да разберем защо едно семейство не се нуждае от голям запас през зимата, за разлика от друго семейство.
В края на есента, до средата на зимата, когато има малко отглеждане на пило, пчелното семейство може да преживее с минимални количества прашец. Необходими са обаче купища висококачествен през основните периоди на отглеждане на пило, особено в края на зимата и началото на пролетта. Когато полените са оскъдни, семейството може да бъде принудено да живее от протеиновите резерви, съхранявани като вителогенин в мастните тела на пчелите работнички. Но тази възможност е силно ограничена, и именно затова пчеларите понякога е по-добре да дадат на пчелите заместители на прашец, отколкото да не направят нищо, преди да дойдат големите потоци на истински такъв през пролетта.

Уж изглеждаше добре, а защо го изхвърлиха?

Тъй като работничките, които събират цветен прашец не го ядат, те не са твърде придирчиви към това, което събират. Случва се да донесат в кошера и други неща – дървени стърготинки или утайка от кафе дори. Мислят си, че като имат прахообразна консистенция и правилен размер на частиците, значи всичко е наред. Именно това кара някои изследователи да вярват, че медоносните пчели не могат да определят хранителната стойност на полените: “ако изглежда като цветен прашец, той трябва да е добър – взимаме го” 🙂
Въпреки че работничките понякога събират по-слаб прашец или дори неща приличащи на прашец, пчелите-кърмачки – тези, които всъщност трябва да ядат нещата – са много по-селективни. Помислете си за мама, която се прибира от пазара с броколи и пащърнак. Децата я виждат и се присмиват: „Наистина ли? Къде е храната?” Всъщност пчелите-кърмачки често изхвърлят някои от “съкровищата”, които сестрите им носят вкъщи от полето, особено неща без хранителна стойност или дори онзи скъп, уж заместител на полен, който пчеларя е закупил и им е предоставил.
Последните изследвания показват, че що се отнася до действителния прашец, дори пчелите кърмачки не могат да определят неговото качество. Или дори да разпознаят лошо качество, те не са в състояние да съобщят тази информация на работничките, които донасят прашеца.
И ако трябва даобобщим по тази точка: Сякаш не можем съвсем да разчитаме на колонията адекватно да балансира собствената си диета. Наличието и съответно доставянето на разнообразен полен в кошера си остава най-доброто решение!

Човеците и променящата се среда за пчелите

Лесно е да попаднем в капана на мислите, че видиш ли, тъй като нашите бащи и дядовци никога не са се притеснявали за храненето на пчелите, ние също не бива  да се тревожим. Те ще се оправят сами, нали? Вярно, в онези времена пчелите са си събирали прашеца и буквално са процъфтявали. Никой не е имал нужда да се замисля въобще за източника на прашец или за съдържанието на аминокиселини в него. И макар че това може би е вярно, през годините, ние хората сме променили съществено средата на живот за пчелите. И продължаваме да го правим, и то с бързи темпове. Градските зони вече не са разделени от големи площи с естествена растителност, а фермите не отглеждат впечатляващ набор от култури. Пътувайки по магистралите рядко срещаме, или въобще не срещаме искрящи поляни с диви цветя. Не! Вместо това, хората засаждаме огромни полета с рапица и слънчоглед и тровим почвата, но пък пейзажът е еднороден и лесен за управление, нали? Хъх! Нямало качествена храна за пчелите? Биг дийл, на кого му пука за пчелите?
Недостигът на висококачествен прашец е сравнително нова грижа за пчеларите. Днес често липсва щедро и разнообразно количество такъв. Загуба на местообитания, инвазивни растения, отглеждане на монокултури и хербициди са само част от причините. За съжаление! А резултатите от това започнаха да се появяват при всички пчелари.

Биоразнообразие и здраве на пчелите

Един от основните показатели за здравословна околна среда е биологичното разнообразие.
Биоразнообразието е сбор от всички живи същества в определена област. Площта може да бъде колкото цялата Земя или колкото капка вода от езерото, това няма значение. Сборът от живи същества във всяка природна система включва растения, животни, гъбички и микроби. В девствена природна общност всеки от видовете остава в равновесие с останалите. Те живеят заедно, борят се, съревновават се за ресурси, ядат се, умират и вдигат детрита през сезонните цикли. Всеки вид има специална функция в общността и никой вид не е готов да поеме изцяло властта. От екологична гледна точка, повече разнообразие е винаги по-добро. Съвременните ферми, обаче, са антипод на естествената среда. “Но това далеч не е нещо лошо” – ще кажем. Хъх. Да, съвременните ферми са необходими, за да се хранят процъфтяващите популации от човеци, и, да, ние – пчеларите трябва да проявим разбиране, че днешната селскостопанска среда не е чудесна за пчелите, но пък е нужна да изхранва хората.
Мисля си: Дали употребата на пестициди се явява най-големият риск за пчелите в селското стопанство, или може би ниското разнообразие от цъфтящи растения води в класацията?

Монокултурните площи не са достатъчни

Ще се повторя, но считам за важно: За пчелите прашецът от цъфтящи растения е практически единственият източник на протеини, липиди, витамини и минерали. Но в съвременните земеделски земи разнообразието е силно занижено. Производителите трябва да сведат до минимум плевелите, а и също така искат да защитят реколтата си от крайпътни растения, които могат да приютят болести и разрушителни насекоми. Няма проблем, ще напръскат и готово.
Представете си пчелни колонии, които в Америка опрашват огромни площи с монокултури – например рапица, или слънчоглед. Или дори бадеми, череши… Те имат силна липса на разнообразие в диетата си! Точно както един плод или зеленчук не задоволява всичките хранителни нужди при нас хората, един вид цветен прашец не е достатъчен и за пчелите. Опрашването на тези култури с пчелни семейства е добре, стига пчеларят да разбере хранителния стрес, който една култура може да причини. И аз съм имал периоди, в които съм закусал само с яйца и овесени ядки, това не означава, че след това не съм хапвал и ориз, салати, грейпфрут, банан, риба… Какво да хапват пчелите, след като са заобградени с хиляди декари една култура?
Поленът от различните растения се различава значително както по отношение на количеството, така и по качеството на протеина. Изследователите са установили, че съдържанието на протеин може да варира от около 2 до над 60% от сухото тегло, в зависимост от вида. Освен това, както написах по-горе, в зависимост от източника на протеин може напълно да липсват част от аминокиселините, необходими за правилния растеж и развитие на пчелите. Пример за посредствен източник на цветен прашец е обикновеното глухарче. Пчелите обичат глухарчетата и те прелитат от цвят на цвят в голям брой глухарчета. Но в глухарчетата липсват някои от незаменимите аминокиселини. Изследванията показват, че диетата с чист прашец от глухарче ще попречи на развитието на ларвите при медоносните пчели. Означава ли това, че глухарчетата са вредни за пчелите? Разбира се, че не. И те ги обожават. Нещото, което трябва да запомним, е, че нито един вид цветен прашец не прави това, което могат да направят различни полени. Медоносните пчели са се развили върху разнообразна растителност във времето, и това все още им служи най-добре. В естествена среда монокултурите липсват и съответно не са проблем. Пчелата рядко /ако изобщо някога/ се сблъсква с безкрайна поляна от глухарчета. Но пчелите, имащи “късмета” да се родят в среда на стотици и хиляди декари от една култура, ще имат проблеми с подхранването на следващото поколение. И ако продължа да разсъждавам в дълбокото, дори и ако младите пчели оцелеят и узреят, имунитетът им срещу болести и паразити може би ще бъде нарушен.
Както всяко друго животно, пчелите се нуждаят от здрава имунна система, за да оцелеят, а адекватният имунитет зависи от правилното хранене!

Инвазивните видове правят лоша диета на медоносните пчели

Много пчелари разтриват ръцете и приветстват огромните площи с инвазивни растения, които поглъщат пейзажа. Причината е ясна – мед. Някои от инвазивните растения, включително и магарешкия бодил, са отлични производители на мед, те пълнят магазините и плащат сметките. Но! Те могат да бъдат тежки за пчелите.

Инвазивните видове са просто друга форма на монокултура. Подобно на засадената култура, инвазивният плевел намалява биологичното разнообразие. Вместо да имат голям избор от цветя, от които да избират, пчелите имат едно основно ястие. Вместо четиридесет различни вида цветен прашец, всеки с уникален аминокиселинен профил, пчелите остават с един. Вместо калейдоскоп от цветя, цъфтящи едно след друго през сезоните, има един гигантски разцвет, последван от недостиг. Основната разлика между засадена култура и инвазивен плевел е, че инвазивите не спират на ръба на полето на фермера. Вместо това те се прокрадват в диви земи и изоставени имоти. Някои петна се простират доколкото можете да видите, задушавайки всичко под себе си и ограничавайки избора на нектар и цветен прашец за различни видове пчели, пеперуди и полезни насекоми.

Винаги, когато разнообразието на растителния живот е нарушено, отслабват и всички зависими от него. След подхранване на инвазивни растения, отглежданите от нас медоносни пчели може да се нуждаят от добавки с цветен прашец, за да бъдат здрави. Но останалите – дивите пчели, полезните насекоми и други случайни безгръбначни – просто нямат късмет. И когато насекомите изчезнат, птиците, жабите и бозайниците, които ги изяждат, също огладняват. Във всяка биологична система нищо не е толкова токсично, колкото еднородността!

Използване на хербициди

Поемам дълбоко дъх и продължавам нататък…
Хербицидите нараняват пчелите по много начини. Въпреки че прякото въздействие на хербицидите върху медоносните пчели е неубедително, някои изследвания показват, че поглъщането на глифозат е свързано с намалена способност за летеж. Може би по-проблематичен е фактът, че хербицидите убиват естествения пчелен фураж, като цъфтящи плевели, докато едновременно насърчават и разпространението на инвазивни растения. Пътищата, земеделските земи, градските пейзажи и детските площадки, лишени от естествена растителност, са магнити за инвазивни видове. Точно както фермерите подготвят почвата за своите монокултурни култури чрез пръскане на плевелите, други потребители на хербициди подготвят почвата чрез пръскане на местната растителност, като по този начин я правят по-привлекателна за инвазивните плевели. Изглежда срамно да пръскате растителността край кошерите си с хербициди, а след това да храните с добавки и соево брашно пчелите си…Чета по групите и форумите за такива пчелари. Добре е да си вземат поука!

Изменението на климата

Въпреки че не знаем много за дългосрочните последици от изменението на климата, няколко обезпокоителни статии предполагат сериозни проблеми. Четох за скорошно проучване изследва съдържанието на белтъци в прашеца на златната пръчица /Solidago virgaurea/ в сравнение с полените на същото растение, получени от колекции от хербарий, където растенията са били събрани преди години. Учените установили, че количеството протеин в полена е спаднало с около една трета между 1842 и 2014 г. Замислете се! Подобни проучвания показват, че съдържанието на протеини в зърнените храни, използвани за човешка храна, също е спаднало през този период. Смята се, че спадът се дължи на по-високите нива на въглероден диоксид в атмосферата. Очевидно изобилието от въглероден диоксид кара растенията да растат по-бързо и по-големи, но увеличеният растеж във вегетативните части намалява количеството протеин, съхранявано в семената и полените.
По-топлите пролетни температури също карат някои растения да цъфтят в асинхрон с местните пчели, които ги опрашват. Това се случва, когато растенията цъфтят по-рано през годината, докато пчелите са готови да излизат в редовното време. В монолектични взаимоотношения, при които един вид пчела опрашва един растителен вид, както пчелите, така и растенията могат да изчезнат.

Какво можем да направимт пчеларите?

Не можем да пренебрегвме протеиновите нужди на пчелите. Вместо това трябва да имаме предвид, че в зависимост от местоположението, доставката на цветен прашец може да не е толкова изобилна, толкова разнообразна или толкова питателна, както е била някога в миналото. Не бива да се колебаем да използваме добавки с цветен прашец, ако има шанс нашите пчели да се нуждаят от тях. Дали ще ги приготвяме сами, или ще проучим и ще вземем най-доброто решение… Особено когато виждаме болести, лошо презимуване или слаба производителност.
Трябва да помним, че добре хранените семейства ще надминат недохранените си колеги.
Разглеждайки картинката в дълбочина, засаждането на разнообразни по вид цветя и цъфтящи дръвчета може да бъде най-доброто ни дългосрочно решение. Познавам колеги, които се борят в посока да променят режимите на пръскане в своите райони. Други работят за изграждане на информираност на общността. Трети се опитват чрез засаждане с благоприятни за пчелите цъфтящи видове. Засаждането на цветя и дръвчета може да изглежда малко, но ако достатъчно хора разберат последиците от околната среда, изгладена от разнообразието, може би бихме могли да променим живота на пчелите към по-добро. А от там и своя.

Здравейте.
В днешната статия ще обърнем внимание на това до колко е важно да консумираме различни храни и различен цветен прашец, и как това се отразява на живота ни.
Всъщност, имах предвид пчелите 🙂

За да бъдат здрави, медоносните пчели се нуждаят от подходящата комбинация от аминокиселини!
С изключение на минималните количества в меда, прашецът е единственият източник на аминокиселини в тяхното хранене.
И точно както хората се нуждаят от разнообразни храни за да останат здрави, така и пчелното семейство се нуждае от различни видове цветен прашец. Разнообразието е важно, тъй като не всички аминокиселини се намират в един вид цветен прашец. Някои имат по-голям асортимент от други, така че консумирането на различни видове полени е билетът за добро хранене в колонията.
В природата това не би било трудно, но в много съвременни условия, една или повече от основните аминокиселини могат да липсват напълно. Недостигът на аминокиселини, наред с други неща, може да означава намалена продължителност на живота, по-малка устойчивост на болести, или намалена и лоша способност за търсене на храна.

Цветен прашец и отглеждане на пило

Като пчелари, ние знаем, че прашецът е много важен и необходим за отглеждането на пило. Как и защо?
Оказва се, че най-младите пчелни ларви не ядат директно прашец. Вместо това пчелите кърмачки дават прашеца под формата на пчелен хляб. След около три дни консумация на малки количества прашец и разреден мед, комбинацията остава в храната на работничките и на търтеите, докато младите царици продължават на диета от чисто пчелно млечице. Възрастните работнички се хранят с богат на енергия мед почти през цялото време.
Когато разберем и знаем как се използва прашеца в кошера, тогава можем да разберем защо едно семейство не се нуждае от голям запас през зимата, за разлика от друго семейство.
В края на есента, до средата на зимата, когато има малко отглеждане на пило, пчелното семейство може да преживее с минимални количества прашец. Необходими са обаче купища висококачествен през основните периоди на отглеждане на пило, особено в края на зимата и началото на пролетта. Когато полените са оскъдни, семейството може да бъде принудено да живее от протеиновите резерви, съхранявани като вителогенин в мастните тела на пчелите работнички. Но тази възможност е силно ограничена, и именно затова пчеларите понякога е по-добре да дадат на пчелите заместители на прашец, отколкото да не направят нищо, преди да дойдат големите потоци на истински такъв през пролетта.

Уж изглеждаше добре, а защо го изхвърлиха?

Тъй като работничките, които събират цветен прашец не го ядат, те не са твърде придирчиви към това, което събират. Случва се да донесат в кошера и други неща – дървени стърготинки или утайка от кафе дори. Мислят си, че като имат прахообразна консистенция и правилен размер на частиците, значи всичко е наред. Именно това кара някои изследователи да вярват, че медоносните пчели не могат да определят хранителната стойност на полените: “ако изглежда като цветен прашец, той трябва да е добър – взимаме го” 🙂
Въпреки че работничките понякога събират по-слаб прашец или дори неща приличащи на прашец, пчелите-кърмачки – тези, които всъщност трябва да ядат нещата – са много по-селективни. Помислете си за мама, която се прибира от пазара с броколи и пащърнак. Децата я виждат и се присмиват: „Наистина ли? Къде е храната?” Всъщност пчелите-кърмачки често изхвърлят някои от “съкровищата”, които сестрите им носят вкъщи от полето, особено неща без хранителна стойност или дори онзи скъп, уж заместител на полен, който пчеларя е закупил и им е предоставил.
Последните изследвания показват, че що се отнася до действителния прашец, дори пчелите кърмачки не могат да определят неговото качество. Или дори да разпознаят лошо качество, те не са в състояние да съобщят тази информация на работничките, които донасят прашеца.
И ако трябва даобобщим по тази точка: Сякаш не можем съвсем да разчитаме на колонията адекватно да балансира собствената си диета. Наличието и съответно доставянето на разнообразен полен в кошера си остава най-доброто решение!

Човеците и променящата се среда за пчелите

Лесно е да попаднем в капана на мислите, че видиш ли, тъй като нашите бащи и дядовци никога не са се притеснявали за храненето на пчелите, ние също не бива  да се тревожим. Те ще се оправят сами, нали? Вярно, в онези времена пчелите са си събирали прашеца и буквално са процъфтявали. Никой не е имал нужда да се замисля въобще за източника на прашец или за съдържанието на аминокиселини в него. И макар че това може би е вярно, през годините, ние хората сме променили съществено средата на живот за пчелите. И продължаваме да го правим, и то с бързи темпове. Градските зони вече не са разделени от големи площи с естествена растителност, а фермите не отглеждат впечатляващ набор от култури. Пътувайки по магистралите рядко срещаме, или въобще не срещаме искрящи поляни с диви цветя. Не! Вместо това, хората засаждаме огромни полета с рапица и слънчоглед и тровим почвата, но пък пейзажът е еднороден и лесен за управление, нали? Хъх! Нямало качествена храна за пчелите? Биг дийл, на кого му пука за пчелите?
Недостигът на висококачествен прашец е сравнително нова грижа за пчеларите. Днес често липсва щедро и разнообразно количество такъв. Загуба на местообитания, инвазивни растения, отглеждане на монокултури и хербициди са само част от причините. За съжаление! А резултатите от това започнаха да се появяват при всички пчелари.

Биоразнообразие и здраве на пчелите

Един от основните показатели за здравословна околна среда е биологичното разнообразие.
Биоразнообразието е сбор от всички живи същества в определена област. Площта може да бъде колкото цялата Земя или колкото капка вода от езерото, това няма значение. Сборът от живи същества във всяка природна система включва растения, животни, гъбички и микроби. В девствена природна общност всеки от видовете остава в равновесие с останалите. Те живеят заедно, борят се, съревновават се за ресурси, ядат се, умират и вдигат детрита през сезонните цикли. Всеки вид има специална функция в общността и никой вид не е готов да поеме изцяло властта. От екологична гледна точка, повече разнообразие е винаги по-добро. Съвременните ферми, обаче, са антипод на естествената среда. “Но това далеч не е нещо лошо” – ще кажем. Хъх. Да, съвременните ферми са необходими, за да се хранят процъфтяващите популации от човеци, и, да, ние – пчеларите трябва да проявим разбиране, че днешната селскостопанска среда не е чудесна за пчелите, но пък е нужна да изхранва хората.
Мисля си: Дали употребата на пестициди се явява най-големият риск за пчелите в селското стопанство, или може би ниското разнообразие от цъфтящи растения води в класацията?

Монокултурните площи не са достатъчни

Ще се повторя, но считам за важно: За пчелите прашецът от цъфтящи растения е практически единственият източник на протеини, липиди, витамини и минерали. Но в съвременните земеделски земи разнообразието е силно занижено. Производителите трябва да сведат до минимум плевелите, а и също така искат да защитят реколтата си от крайпътни растения, които могат да приютят болести и разрушителни насекоми. Няма проблем, ще напръскат и готово.
Представете си пчелни колонии, които в Америка опрашват огромни площи с монокултури – например рапица, или слънчоглед. Или дори бадеми, череши… Те имат силна липса на разнообразие в диетата си! Точно както един плод или зеленчук не задоволява всичките хранителни нужди при нас хората, един вид цветен прашец не е достатъчен и за пчелите. Опрашването на тези култури с пчелни семейства е добре, стига пчеларят да разбере хранителния стрес, който една култура може да причини. И аз съм имал периоди, в които съм закусал само с яйца и овесени ядки, това не означава, че след това не съм хапвал и ориз, салати, грейпфрут, банан, риба… Какво да хапват пчелите, след като са заобградени с хиляди декари една култура?
Поленът от различните растения се различава значително както по отношение на количеството, така и по качеството на протеина. Изследователите са установили, че съдържанието на протеин може да варира от около 2 до над 60% от сухото тегло, в зависимост от вида. Освен това, както написах по-горе, в зависимост от източника на протеин може напълно да липсват част от аминокиселините, необходими за правилния растеж и развитие на пчелите. Пример за посредствен източник на цветен прашец е обикновеното глухарче. Пчелите обичат глухарчетата и те прелитат от цвят на цвят в голям брой глухарчета. Но в глухарчетата липсват някои от незаменимите аминокиселини. Изследванията показват, че диетата с чист прашец от глухарче ще попречи на развитието на ларвите при медоносните пчели. Означава ли това, че глухарчетата са вредни за пчелите? Разбира се, че не. И те ги обожават. Нещото, което трябва да запомним, е, че нито един вид цветен прашец не прави това, което могат да направят различни полени. Медоносните пчели са се развили върху разнообразна растителност във времето, и това все още им служи най-добре. В естествена среда монокултурите липсват и съответно не са проблем. Пчелата рядко /ако изобщо някога/ се сблъсква с безкрайна поляна от глухарчета. Но пчелите, имащи “късмета” да се родят в среда на стотици и хиляди декари от една култура, ще имат проблеми с подхранването на следващото поколение. И ако продължа да разсъждавам в дълбокото, дори и ако младите пчели оцелеят и узреят, имунитетът им срещу болести и паразити може би ще бъде нарушен.
Както всяко друго животно, пчелите се нуждаят от здрава имунна система, за да оцелеят, а адекватният имунитет зависи от правилното хранене!

Инвазивните видове правят лоша диета на медоносните пчели

Много пчелари разтриват ръцете и приветстват огромните площи с инвазивни растения, които поглъщат пейзажа. Причината е ясна – мед. Някои от инвазивните растения, включително и магарешкия бодил, са отлични производители на мед, те пълнят магазините и плащат сметките. Но! Те могат да бъдат тежки за пчелите.

Инвазивните видове са просто друга форма на монокултура. Подобно на засадената култура, инвазивният плевел намалява биологичното разнообразие. Вместо да имат голям избор от цветя, от които да избират, пчелите имат едно основно ястие. Вместо четиридесет различни вида цветен прашец, всеки с уникален аминокиселинен профил, пчелите остават с един. Вместо калейдоскоп от цветя, цъфтящи едно след друго през сезоните, има един гигантски разцвет, последван от недостиг. Основната разлика между засадена култура и инвазивен плевел е, че инвазивите не спират на ръба на полето на фермера. Вместо това те се прокрадват в диви земи и изоставени имоти. Някои петна се простират доколкото можете да видите, задушавайки всичко под себе си и ограничавайки избора на нектар и цветен прашец за различни видове пчели, пеперуди и полезни насекоми.

Винаги, когато разнообразието на растителния живот е нарушено, отслабват и всички зависими от него. След подхранване на инвазивни растения, отглежданите от нас медоносни пчели може да се нуждаят от добавки с цветен прашец, за да бъдат здрави. Но останалите – дивите пчели, полезните насекоми и други случайни безгръбначни – просто нямат късмет. И когато насекомите изчезнат, птиците, жабите и бозайниците, които ги изяждат, също огладняват. Във всяка биологична система нищо не е толкова токсично, колкото еднородността!

Използване на хербициди

Поемам дълбоко дъх и продължавам нататък…
Хербицидите нараняват пчелите по много начини. Въпреки че прякото въздействие на хербицидите върху медоносните пчели е неубедително, някои изследвания показват, че поглъщането на глифозат е свързано с намалена способност за летеж. Може би по-проблематичен е фактът, че хербицидите убиват естествения пчелен фураж, като цъфтящи плевели, докато едновременно насърчават и разпространението на инвазивни растения. Пътищата, земеделските земи, градските пейзажи и детските площадки, лишени от естествена растителност, са магнити за инвазивни видове. Точно както фермерите подготвят почвата за своите монокултурни култури чрез пръскане на плевелите, други потребители на хербициди подготвят почвата чрез пръскане на местната растителност, като по този начин я правят по-привлекателна за инвазивните плевели. Изглежда срамно да пръскате растителността край кошерите си с хербициди, а след това да храните с добавки и соево брашно пчелите си…Чета по групите и форумите за такива пчелари. Добре е да си вземат поука!

Изменението на климата

Въпреки че не знаем много за дългосрочните последици от изменението на климата, няколко обезпокоителни статии предполагат сериозни проблеми. Четох за скорошно проучване изследва съдържанието на белтъци в прашеца на златната пръчица /Solidago virgaurea/ в сравнение с полените на същото растение, получени от колекции от хербарий, където растенията са били събрани преди години. Учените установили, че количеството протеин в полена е спаднало с около една трета между 1842 и 2014 г. Замислете се! Подобни проучвания показват, че съдържанието на протеини в зърнените храни, използвани за човешка храна, също е спаднало през този период. Смята се, че спадът се дължи на по-високите нива на въглероден диоксид в атмосферата. Очевидно изобилието от въглероден диоксид кара растенията да растат по-бързо и по-големи, но увеличеният растеж във вегетативните части намалява количеството протеин, съхранявано в семената и полените.
По-топлите пролетни температури също карат някои растения да цъфтят в асинхрон с местните пчели, които ги опрашват. Това се случва, когато растенията цъфтят по-рано през годината, докато пчелите са готови да излизат в редовното време. В монолектични взаимоотношения, при които един вид пчела опрашва един растителен вид, както пчелите, така и растенията могат да изчезнат.

Какво можем да направимт пчеларите?

Не можем да пренебрегвме протеиновите нужди на пчелите. Вместо това трябва да имаме предвид, че в зависимост от местоположението, доставката на цветен прашец може да не е толкова изобилна, толкова разнообразна или толкова питателна, както е била някога в миналото. Не бива да се колебаем да използваме и  добавки с цветен прашец, ако има шанс нашите пчели да се нуждаят от тях. Дали ще ги приготвяме сами, или ще проучим и ще вземем най-доброто решение… Особено когато виждаме болести, лошо презимуване или слаба производителност.
Трябва да помним, че добре хранените семейства ще надминат недохранените си колеги.
Разглеждайки картинката в дълбочина, засаждането на разнообразни по вид цветя и цъфтящи дръвчета може да бъде най-доброто ни дългосрочно решение. Познавам колеги, които се борят в посока да променят режимите на пръскане в своите райони. Други работят за изграждане на информираност на общността. Трети се опитват чрез засаждане с благоприятни за пчелите цъфтящи видове. Засаждането на цветя и дръвчета може да изглежда малко, но ако достатъчно хора разберат последиците от околната среда, изгладена от разнообразието, може би бихме могли да променим живота на пчелите към по-добро. А от там и своя.