Датата е 1 юни – 2019г., а аз съм щастлив и развълнуван да ви разкажа за може би най-значимото за мен събитие на годината –

Стинг за шести пореден път в България!

Стинг в София

И докато повечето ми приятели са в еуфория от празника на детето, аз пътувам към София, за да видя за пореден път най-любимия си изпълнител …
Спомням си първия път, когато го видях на живо. Беше неговото второ идване в България – на стадиона в Несебър – 2006 година. Спомням си, че и тогава, както и днес, в цяла България валеше изведро, на самия концерт обаче – не.
Тогава, подгряващ беше синът на Стинг – Джо Съмнър. Спомням си, че беше яко, и вокалът на “Fiction Plane” доста се раздаде 🙂

Как изглеждаше началото на вечерта през моя поглед? …
Абсолютна НУЛА за организаторите. И ще ви кажа с няколко думи защо мисля така. Никъде в района на залата не присъстваше нито един плакат /да не говорим за нещо от рода на осветен билборд с инфо за гостуващия артист ..както си го представям примерно /, никаква организиция още от самото начало за това кой от къде трябва да влезе. Хората се изреждаха един по един с билетите си, да питат “жълтите жилетки” зад огражденията на коя опашка да се наредят. В един момент дори бай-Ганювщината у един от охранителите проработи и го чух да изкоментира на чужденци нещо от рода на: “Ай стига сте ме питали, ами вървете донесете нещо за ядене, че умряхме гладни” Пффф Разочарование 2: След като металните заграждения бяха премахнати и хората се отправиха към вратите на самата зала, а същите не бяха отворени. Представете си 5-6-10 хил човека, как всеки отваря едната половина от двойна врата и придържа на следващия да влезе, защото пружината я затваря. И така, дружно, от ръка на ръка /поне докато мина и моя ред/, вратата се предаваше в следващия човек пред погледите на тримата проверяващи билети отвътре. Пошегувахме се да намерят някой камък да подпрем, но …явно не разбраха намека. Разочарование 3: Липсваха организатори, които да упътват хората до местата им. Получи се така, че половин час след началото на вечерта, хора светещи с телефоните си, вдигаха целия ред, за да преминат 20 души до мястото си, което в някои случаи се оказваше, че ако бяха минали от другата страна – тяхното място се явява някъде в първата тройка. И не спираха да закъсняват …вървят и светят с телефоните, други правят селфи, пък святкат светкавицииии …ужасно.

🙂 От тук нататък следва хубавото 🙂

Пилотното осветление беше заглушено, и на сцената излезе Чинчила – специален гост-котка, и подгряваща на Стинг! 🙂
Честно да си призная, не беше от познатите за мен имена до този момент, но след няколкото парчета, които чух онази вечер, факт – разрових се да прочета повече за нея. И въпреки, че доколкото разбирам тази година се явява дебют за мацката, модерното звучене с готини бийтове, абсолютно адекватните за вечерта на Стинг гласови възможности на Чинчила, както цялостно нестандартното и звучене, си свършиха перфектно работата. Чуйте я … 😉

Освен секси присъствието на сцената, впечатление ми направи и разхождането и с лекота нагоре надолу по октавите. Широк обхват, абсолютно точно, и с лекота. Браво за Чинчила!

Иииииииии …
Осветлението бе изгасено за втори път. Този път публиката буквално се взриви.
Седем човека в следния състав:

Ben Butler – Guitarist,
Rufus Barnes Miller – 2nd Guitarist,
Josh Freese – Drums,
Kevon Webster – Keyboard,
Melissa Musique – Back Vocal,
Gene Noble – Back Vocal,
Shane Sager -Harmonica Player,

Sting!

Еуфорията в публиката бе несравнима, и в същото време очаквана. Не знам дали има друг чужд музикант, който да бъде посрещан толкова често, и всеки път да е така желан.
Стартът бе даден точно в 21:00.
Традиционно семпъл, Стинг излезе по черна тениска и дънки, и още с първите акорди показа на феновете, че тази вечер компромис няма да има! “Message in a bottle” от времето на The Police, и всичко стана мармалад 😀

Последваха “If I ever loose my faith in you” и “If you love somebody, set them free”,
и на четвъртото парче – “English man in New York”, Стинг представи музикантите си. Доминик Милър липсваше, но лично мое мнение си е, че абсолютно стойностно бе заместен от Ben Butler, който бе удоволствие да слушам. По време на концерта, Стинг остави по парче на всеки един от бандата да се изяви. Сякаш искаше да избута музикантите под прожекторите и по този начин да им благодари.
Абсолютно категорично мога да кажа, че барабаниста е луд!!! 🙂 Много, много хъс, невероятно присъствие на сцената. Ако за себе си трябваше да направя някаква оценка на всеки един от музикантите онази вечер, барабаниста отива директно на второ място след Стинг. Невероятно удоволствие ми беше да го гледам и слушам.

5. Every Little Think She Does Is Magic
6. Brand New Day
7. Fields Of Gold
8. Seven Days
9. Waiting Of The Break Of Day
10. Shape Of My Heart.

Десетото парче определено беше за беквокалиста Gene Noble, който изпя две партии в песента, и абсолютно заслужено получи силни аплодисменти от публиката. Миналата година в Античния театър в Пловдив бях приятно изненадан от него, сега го затвърдих. Чуйте го след 1:20 мин от клипа …

11. Fragile
12. Wrapped Around Your Finger

През цялото време имах усещането, че сякаш слушам студиен албум. Звука беше повече от добър. Кристален, отчетлив и без нищо излишно. Прекрасно!

13. Walking On The Moon
14. So Lonely
15. Desert Rose
16. Roxanne

Последните две парчета от серията бяха забити буквално на един дъх. Суууууупер. Чуйте какво прави нашия човек с палките в края на Roxanne 😀 Луд, луд!!!

Всъщност, не знам дали само на мен ми направи впечатление онази вечер, но точно тук ..на Roxanne, след първия куплет и бриджа, се получи лееееееко разминаване между решението на Стинг да продължи, и беквокалистите, които започнаха да пеят припев. И ако това въобще може да граничи с някакъв “гаф”, дай Боже за всяка група, по същия незабележим начин да излезе, ако се наложи, оставяйки съмнение какво всъщност се случва, и дали въобще нещо ненормално се е случило 🙂
Чуйте пак 1;40 мин. от клипа и ми кажете какво мислите 🙂 Bzzzzz 🙂

Еуфорията от такъв завършек беше на макс. Мистър Матю Гордън Съмнър напусна сцената, но за секунди. Публиката не спря да аплодира.
Първи бис, и продължаваме нататък 🙂

17. Can’t Stand Losing You
18. King Of Pain
19. Demolition Man
20. Every Breath You Take

Стинг представи още веднъж музикантите си и направи Every Breath You Take да изглежда като грандиозен, но леко тъжен финал. Поне така го почувствах аз с десетките повторения на “every breath you take, every move you make, every bond you break, every step you take”, като накрая завърши с: “I’ll be watching YOU” …
Силата на големите музиканти е точно там, да те накарат да чувстваш, и да влезеш в песента, слушайки.
Е, Стинг го направи с мен за пореден път, и напълно затвърди мястото си за мой музикант-идол завинаги.
Нито една пауза, нито една почивка между песните …дори и да се беше изморил, с нищо не го показа и се раздаде до край в тези два часа спектакъл.

Втори бис, и …”Next to YOU” – последния 21-ви шедьовър на вечерта.
Дойде в България за шести път, отвори голямото си сърце, раздаде душата си, изпя живота си, и остави моменти, които още ме държат, и едва ли ще забаравя някога …
Щастлив съм, че бях там.

Благодаря ти, че го направи за мен, Таня!